1 ( По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

Oíd esto, pueblos todos; Escuchad, habitantes todos del mundo,

2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

Así los plebeyos como los nobles, El rico y el pobre juntamente.

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

Mi boca hablará sabiduría, Y la meditación de mi corazón, inteligencia.

4 Щ е поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

Inclinaré al proverbio mi oído; Declararé con el arpa mi enigma.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

¿Por qué he de temer en los días de adversidad, Cuando la iniquidad de mis opresores me rodee?

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

Los que confían en sus bienes, Y de la muchedumbre de sus riquezas se jactan,

7 Н и един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

Ninguno de ellos podrá en manera alguna redimir al hermano, Ni dar a Dios su rescate,

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

Porque el rescate de su vida es demasiado caro, y nunca le bastará,

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

Para que viva en adelante para siempre, Y nunca vea corrupción.

10 З ащото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

Pues verá que aun los sabios mueren; Que perecen del mismo modo que el insensato y el necio, Y dejan a extraños sus riquezas.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

Su íntimo pensamiento es que sus casas serán eternas, Y sus habitaciones para generación y generación; Dan sus nombres a sus tierras.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

Mas el hombre no permanecerá en su opulencia, Sino que es semejante a las bestias que perecen.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

Este su camino es locura; Con todo, sus descendientes aprueban sus dichos. Selah

14 Н азначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

Como a rebaños que son conducidos al Seol, La muerte los pastorea, Y los rectos dominarán sobre ellos. Por la mañana se consumirá su buen parecer, y el Seol será su morada.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

Pero Dios redimirá mi vida del poder del Seol, Porque él me tomará consigo. Selah

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

No temas cuando se enriquece alguno, Cuando aumenta la gloria de su casa;

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

Porque cuando muera no se llevará nada, Ni descenderá tras él su gloria.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

Aunque mientras viva, llame dichosa a su alma, Y sea loado cuando prospere,

19 П ак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

Irá a reunirse con sus antepasados, Que nunca más verán la luz.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

El hombre que está en honra y no entiende, Semejante es a las bestias que perecen.