1 ( По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

Ouçam isto vocês, todos os povos; escutem, todos os que vivem neste mundo,

2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

gente do povo, homens importantes, ricos e pobres igualmente:

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

A minha boca falará com sabedoria; a meditação do meu coração trará entendimento.

4 Щ е поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

Inclinarei os meus ouvidos a um provérbio; com a harpa exporei o meu enigma:

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Por que deverei temer, quando vierem dias maus, quando inimigos traiçoeiros me cercarem,

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

aqueles que confiam em seus bens e se gabam de suas muitas riquezas?

7 Н и един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

Homem algum pode redimir seu irmão ou pagar a Deus o preço de sua vida,

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

pois o resgate de uma vida não tem preço. Não há pagamento que o livre

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

para que viva para sempre e não sofra decomposição.

10 З ащото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

Pois todos podem ver que os sábios morrem, como perecem o tolo e o insensato e para outros deixam os seus bens.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

Seus túmulos serão suas moradas para sempre, suas habitações de geração em geração, ainda que tenham dado seus nomes a terras.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

O homem, mesmo que muito importante, não vive para sempre; é como os animais, que perecem.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

Este é o destino dos que confiam em si mesmos, e dos seus seguidores, que aprovam o que eles dizem. Pausa

14 Н азначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

Como ovelhas, estão destinados à sepultura, e a morte lhes servirá de pastor. Pela manhã os justos triunfarão sobre eles! A aparência deles se desfará na sepultura, longe das suas gloriosas mansões.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

Mas Deus redimirá a minha vida da sepultura e me levará para si. Pausa

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

Não se aborreça quando alguém se enriquece e aumenta o luxo de sua casa;

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

pois nada levará consigo quando morrer; não descerá com ele o seu esplendor.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

Embora em vida ele se parabenize: “Todos o elogiam, pois você está prosperando”,

19 П ак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

ele se juntará aos seus antepassados, que nunca mais verão a luz.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

O homem, mesmo que muito importante, não tem entendimento; é como os animais, que perecem.