1 С лед утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

Cessado o tumulto, Paulo mandou chamar os discípulos e, depois de encorajá-los, despediu-se e partiu para a Macedônia.

2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

Viajou por aquela região, encorajando os irmãos com muitas palavras e, por fim, chegou à Grécia,

3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

onde ficou três meses. Quando estava a ponto de embarcar para a Síria, os judeus fizeram uma conspiração contra ele; por isso decidiu voltar pela Macedônia,

4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

sendo acompanhado por Sópatro, filho de Pirro, de Beréia; Aristarco e Secundo, de Tessalônica; Gaio, de Derbe; e Timóteo, além de Tíquico e Trófimo, da província da Ásia.

5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

Esses homens foram adiante e nos esperaram em Trôade.

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

Navegamos de Filipos, após a festa dos pães sem fermento, e cinco dias depois nos reunimos com os outros em Trôade, onde ficamos sete dias. A Ressurreição de Êutico em Trôade

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

No primeiro dia da semana reunimo-nos para partir o pão, e Paulo falou ao povo. Pretendendo partir no dia seguinte, continuou falando até a meia-noite.

8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

Havia muitas candeias no piso superior onde estávamos reunidos.

9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

Um jovem chamado Êutico, que estava sentado numa janela, adormeceu profundamente durante o longo discurso de Paulo. Vencido pelo sono, caiu do terceiro andar. Quando o levantaram, estava morto.

10 Н о Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Paulo desceu, inclinou-se sobre o rapaz e o abraçou, dizendo: “Não fiquem alarmados! Ele está vivo!”

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

Então subiu novamente, partiu o pão e comeu. Depois, continuou a falar até o amanhecer e foi embora.

12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

Levaram vivo o jovem, o que muito os consolou. Paulo Despede-se dos Presbíteros de Éfeso

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

Quanto a nós, fomos até o navio e embarcamos para Assôs, onde iríamos receber Paulo a bordo. Assim ele tinha determinado, tendo preferido ir a pé.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

Quando nos encontrou em Assôs, nós o recebemos a bordo e prosseguimos até Mitilene.

15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

No dia seguinte navegamos dali e chegamos defronte de Quio; no outro dia atravessamos para Samos e, um dia depois, chegamos a Mileto.

16 З ащото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

Paulo tinha decidido não aportar em Éfeso, para não se demorar na província da Ásia, pois estava com pressa de chegar a Jerusalém, se possível antes do dia de Pentecoste.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

De Mileto, Paulo mandou chamar os presbíteros da igreja de Éfeso.

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

Quando chegaram, ele lhes disse: “Vocês sabem como vivi todo o tempo em que estive com vocês, desde o primeiro dia em que cheguei à província da Ásia.

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

Servi ao Senhor com toda a humildade e com lágrimas, sendo severamente provado pelas conspirações dos judeus.

20 к ак не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,

Vocês sabem que não deixei de pregar-lhes nada que fosse proveitoso, mas ensinei-lhes tudo publicamente e de casa em casa.

21 к ато проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

Testifiquei, tanto a judeus como a gregos, que eles precisam converter-se a Deus com arrependimento e fé em nosso Senhor Jesus.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

“Agora, compelido pelo Espírito, estou indo para Jerusalém, sem saber o que me acontecerá ali.

23 о свен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.

Só sei que, em todas as cidades, o Espírito Santo me avisa que prisões e sofrimentos me esperam.

24 Н о не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Todavia, não me importo, nem considero a minha vida de valor algum para mim mesmo, se tão-somente puder terminar a corrida e completar o ministério que o Senhor Jesus me confiou, de testemunhar do evangelho da graça de Deus.

25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

“Agora sei que nenhum de vocês, entre os quais passei pregando o Reino, verá novamente a minha face.

26 З атова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Portanto, eu lhes declaro hoje que estou inocente do sangue de todos.

27 з ащото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.

Pois não deixei de proclamar-lhes toda a vontade de Deus.

28 В нимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.

Cuidem de vocês mesmos e de todo o rebanho sobre o qual o Espírito Santo os colocou como bispos, para pastorearem a igreja de Deus, que ele comprou com o seu próprio sangue.

29 А з зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

Sei que, depois da minha partida, lobos ferozes penetrarão no meio de vocês e não pouparão o rebanho.

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

E dentre vocês mesmos se levantarão homens que torcerão a verdade, a fim de atrair os discípulos.

31 З атова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Por isso, vigiem! Lembrem-se de que durante três anos jamais cessei de advertir cada um de vocês disso, noite e dia, com lágrimas.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

“Agora, eu os entrego a Deus e à palavra da sua graça, que pode edificá-los e dar-lhes herança entre todos os que são santificados.

33 Н икому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.

Não cobicei a prata nem o ouro nem as roupas de ninguém.

34 В ие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

Vocês mesmos sabem que estas minhas mãos supriram minhas necessidades e as de meus companheiros.

35 В ъв всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

Em tudo o que fiz, mostrei-lhes que mediante trabalho árduo devemos ajudar os fracos, lembrando as palavras do próprio Senhor Jesus, que disse: ‘Há maior felicidade em dar do que em receber’”.

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Tendo dito isso, ajoelhou-se com todos eles e orou.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.

Todos choraram muito e, abraçando-o, o beijavam.

38 н аскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

O que mais os entristeceu foi a declaração de que nunca mais veriam a sua face. Então o acompanharam até o navio.