1 ( По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.

Escuta a minha oração, ó Deus, não ignores a minha súplica;

2 В нимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;

ouve-me e responde-me! Os meus pensamentos me perturbam, e estou atordoado

3 П оради гласа на неприятеля, Поради присъствието на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,

diante do barulho do inimigo, diante da gritaria dos ímpios; pois eles aumentam o meu sofrimento e, irados, mostram seu rancor.

4 С ърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;

O meu coração está acelerado; os pavores da morte me assaltam.

5 С трах и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.

Temor e tremor me dominam; o medo tomou conta de mim.

6 И рекох: Дано да имах крила като гълъба! Щях да отлетя и да си почина.

Então eu disse: Quem dera eu tivesse asas como a pomba; voaria até encontrar repouso!

7 Е то, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).

Sim, eu fugiria para bem longe, e no deserto eu teria o meu abrigo. Pausa

8 Щ ях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.

Eu me apressaria em achar refúgio longe do vendaval e da tempestade.

9 О пропасти ги, Господи, и раздели съвета им; Защото видях насилие и разпра в града.

Destrói os ímpios, Senhor, confunde a língua deles, pois vejo violência e brigas na cidade.

10 Д енем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;

Dia e noite eles rondam por seus muros; nela permeiam o crime e a maldade.

11 Н ечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.

A destruição impera na cidade; a opressão e a fraude jamais deixam suas ruas.

12 П онеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;

Se um inimigo me insultasse, eu poderia suportar; se um adversário se levantasse contra mim, eu poderia defender-me;

13 Н о ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.

mas logo você, meu colega, meu companheiro, meu amigo chegado,

14 З аедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.

você, com quem eu partilhava agradável comunhão enquanto íamos com a multidão festiva para a casa de Deus!

15 Н ека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство.

Que a morte apanhe os meus inimigos de surpresa! Desçam eles vivos para a sepultura, pois entre eles o mal acha guarida.

16 Н о аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.

Eu, porém, clamo a Deus, e o Senhor me salvará.

17 В ечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.

À tarde, pela manhã e ao meio-dia choro angustiado, e ele ouve a minha voz.

18 Щ е избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; защото мнозина са с мене.

Ele me guarda ileso na batalha, sendo muitos os que estão contra mim.

19 Б ог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). Ще съкруши човеците, които неизменно Не се боят от Бога.

Deus, que reina desde a eternidade, me ouvirá e os castigará. Pausa Pois jamais mudam sua conduta e não têm temor de Deus.

20 В секи един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.

Aquele homem se voltou contra os seus aliados, violando o seu acordo.

21 У стата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.

Macia como manteiga é a sua fala, mas a guerra está no seu coração; suas palavras são mais suaves que o óleo, mas são afiadas como punhais.

22 В ъзложи на Господа това, което ти е изложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

Entregue suas preocupações ao Senhor, e ele o susterá; jamais permitirá que o justo venha a cair.

23 Н о ти, Боже ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.

Mas tu, ó Deus, farás descer à cova da destruição aqueles assassinos e traidores, os quais não viverão a metade dos seus dias. Quanto a mim, porém, confio em ti.