1 А з съм роза Саронова И долински крем.

Sou uma flor de Sarom, um lírio dos vales. O Amado

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

Como um lírio entre os espinhos é a minha amada entre as jovens. A Amada

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

Como uma macieira entre as árvores da floresta é o meu amado entre os jovens. Tenho prazer em sentar-me à sua sombra; o seu fruto é doce ao meu paladar.

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

Ele me levou ao salão de banquetes, e o seu estandarte sobre mim é o amor.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Por favor, sustentem-me com passas, revigorem-me com maçãs, pois estou doente de amor.

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

O seu braço esquerdo esteja debaixo da minha cabeça, e o seu braço direito me abrace.

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

Mulheres de Jerusalém, eu as faço jurar pelas gazelas e pelas corças do campo: não despertem nem provoquem o amor enquanto ele não o quiser.

8 Г ласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

Escutem! É o meu amado! Vejam! Aí vem ele, saltando pelos montes, pulando sobre as colinas.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

O meu amado é como uma gazela, como um cervo novo. Vejam! Lá está ele atrás do nosso muro, observando pelas janelas, espiando pelas grades.

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

O meu amado falou e me disse: O Amado Levante-se, minha querida, minha bela, e venha comigo.

11 З ащото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

Veja! O inverno passou; acabaram-se as chuvas e já se foram.

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

Aparecem flores na terra, e chegou o tempo de cantar; já se ouve em nossa terra o arrulhar dos pombos.

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

A figueira produz os primeiros frutos; as vinhas florescem e espalham sua fragrância. Levante-se, venha, minha querida; minha bela, venha comigo.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

Minha pomba que está nas fendas da rocha, nos esconderijos, nas encostas dos montes, mostre-me seu rosto, deixe-me ouvir sua voz; pois a sua voz é suave e o seu rosto é lindo. A Amada

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Apanhem para nós as raposas, as raposinhas que estragam as vinhas, pois as nossas vinhas estão floridas.

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

O meu amado é meu, e eu sou dele; ele pastoreia entre os lírios.

17 Д огде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Volte, amado meu, antes que rompa o dia e fujam as sombras; seja como a gazela ou como o cervo novo nas colinas escarpadas.