1 А з съм роза Саронова И долински крем.

“I am the rose of Sharon, the lily of the valleys.” King Solomon

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

“Like a lily among the thorns, so is my loved one among the young women.” The Woman

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

“Like a fruit tree among many trees, so is my loved one among the young men. With much joy I sat down in his shadow. And his fruit was sweet to my taste.

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

He brought me to his special large room for eating, and his colors over me were love.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Make me strong with cakes of dried grapes. Make me strong again with fruit, because I am sick with love.

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

Let his left hand be under my head and his right hand hold me close.” King Solomon

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

“I tell you, O daughters of Jerusalem, by the gazelles and deer of the field, you must not wake up my love until it is pleasing to her.” The Second Song The Woman

8 Г ласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

“Listen, it is the voice of my loved one! See, he is coming! He is running over the mountains, jumping across the hills.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

My love is like a gazelle or a young deer. See, he is standing behind our wall. He is looking through the windows, through the wood cross-pieces.

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

“My love speaks and says to me, ‘Get up, my love, my beautiful one, and come with me.

11 З ащото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

For see, the winter is past. The rain is over and gone.

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

The flowers are coming through the ground. The time for singing has come. The voice of the turtle-dove has been heard in our land.

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

The fig tree has its fruits. The flowers on the vines spread their sweet smell. Get up, my love, my beautiful one, and come with me!

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

O my dove, hidden in the rock, in the secret place in the mountain-side, let me see you. Let me hear your voice. For your voice is sweet, and you are beautiful.

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

‘Catch the foxes for us, the little foxes that are destroying our grape-fields, for the flowers are on the vines.

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

My love is mine, and I am his. He lets his flock eat among the lilies.

17 Д огде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Until the morning comes and the shadows hurry away, turn, my love. Be like a gazelle or a young deer on the mountains of Bether.’”