1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

Jacob heard the words of Laban’s sons, saying, “Jacob has taken away all that our father had. He has become rich with what had belonged to our father.”

2 И ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

Jacob saw that Laban did not show him as much favor as he did before.

3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

Then the Lord said to Jacob, “Return to the land of your fathers and to those of your family. And I will be with you.”

4 Т огава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

So Jacob called Rachel and Leah to come to his flock in the field.

5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

He said to them, “I see that your father does not show me as much favor as he did before. But the God of my father has been with me.

6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

You know that I have worked for your father with all my strength.

7 Н о баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

Yet your father has not been fair with me. He has changed my pay ten times. But God did not let him hurt me.

8 А ко кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше шарени.

If he said, ‘The animals that have spots will be your pay,’ then all the flock gave birth to young ones with spots. If he said, ‘The animals with black marks will be your pay,’ then all the flock gave birth to young ones with black marks.

9 Т ака Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

So God has taken away your father’s animals and has given them to me.

10 И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

I had a dream at the time the flocks were mating. I looked up and saw that the male goats which were mating with the female goats had black marks and spots.

11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове. И аз отговорих: Ето ме.

Then the angel of God said to me in the dream, ‘Jacob,’ and I said, ‘Here I am.’

12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

He said, ‘Look and see how all the male goats that are mating with the others have black marks and spots. For I have seen all that Laban has been doing to you.

13 А з Съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

I am the God of Bethel, where you set up a stone in honor to Me, and where you made a promise to Me. Now get up, leave this land, and return to the land of your birth.’”

14 Р ахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

Rachel and Leah answered him, “Do we still have any part or share in our father’s house?

15 Н е счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

Does he not think of us as strangers? For he has sold us. And he has used all the money that was paid for us.

16 З ащото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

All the riches that God has taken away from our father belong to us and our children. So do whatever God has told you to do.”

17 Т огава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

Then Jacob got up and put his children and his wives on camels.

18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

He took away all his animals, all the riches he had gathered and all the cattle he had gathered in Paddan-aram. And he left to go to his father Isaac in the land of Canaan.

19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

Laban had gone to cut the wool from his flock. And Rachel stole the gods of her father’s house.

20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

Jacob fooled Laban the Syrian by not telling him that he was going.

21 П обягна с целия си имот, стана та премина Ефрат и отправи се към Галаадската поляна.

So he left with all he had. He went and crossed the Euphrates River, and turned toward the hill country of Gilead. Laban Follows after Jacob

22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

But Laban was told on the third day that Jacob had gone.

23 Т огава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни+ и го стигна на Галаадската поляна.

So he took the men of his family with him, and followed Jacob for seven days. He found him in the hill country of Gilead.

24 Н о Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

But God came to Laban the Syrian in a dream by night. He said to him, “Be careful that you do not speak good or bad to Jacob.”

25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатъра си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

Then Laban came to Jacob. Now Jacob had put up his tent in the hill country. Laban and the men of his family put up their tents in the hill country of Gilead.

26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?

Laban said to Jacob, “What do you mean by fooling me and carrying away my daughters as if they were taken by the sword?

27 З ащо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

Why did you leave in secret and fool me? Why did you not tell me, so I would have sent you away with joy and with songs and with sounds of joy on the timbrel and harp.

28 н ито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

Why did you not let me kiss my grandchildren and daughters good-bye? Now you have been foolish.

29 Р ъката ми е доволно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

I have the power to hurt you. But the God of your father spoke to me last night, saying, ‘Be careful not to speak good or bad to Jacob.’

30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за Бащиния ти дом; обаче, защо си откраднал боговете ми?

Now you have gone away because you had a desire for your father’s house. But why did you steal my gods?”

31 А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах, понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.

Jacob answered Laban, “Because I was afraid you might take your daughters from me and make them stay.

32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

The one with whom you find your gods will not live. In front of those of our family, look for what I have that is yours, and take it.” For Jacob did not know that Rachel had stolen them.

33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

So Laban went into Jacob’s tent, and into Leah’s tent, and into the tent of the two women who served Rachel and Leah. But he did not find his gods. Then he went from Leah’s tent into Rachel’s tent.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

Now Rachel had taken the gods of Laban’s house and put them in the seat that was used on the camel’s back. And she sat upon them. Laban looked through the whole tent, but did not find them.

35 И Рахил рече на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И там той търси, но не намери идолите.

She said to her father, “My lord, do not be angry that I cannot rise in front of you. For the way of women is upon me.” So he looked, but could not find the gods.

36 Т огава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

Then Jacob became angry and argued with Laban. Jacob said to Laban, “What have I done wrong? What is my sin that made you run after me?

37 К ато претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.

What things of your house have you found by looking through all that belongs to me? Set it here in front of my brothers and your brothers, so they may judge between us.

38 Д вадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

During these twenty years I have been with you, your female goats and sheep have not lost a young one. And I have not eaten the sheep of your flocks.

39 Р азкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднотото, било че се открадне деня или нощя.

I did not bring to you those that were torn by wild animals. I took the loss upon myself. You had me pay for what was carried away during the day or during the night.

40 Е то как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

This is the way it was for me. I suffered from heat during the day, and from cold during the night. And I could not sleep.

41 Д вадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти променя заплатата ми.

I have been in your house twenty years. I worked for you fourteen years for your two daughters, and six years for your flock. And you changed my pay ten times.

42 А ко не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.

If the God of my father, the God of Abraham and the fear of Isaac, had not been with me, for sure you would have sent me away with nothing. God has seen my suffering and the work of my hands. So He spoke sharp words to you last night.”

43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

Laban answered Jacob, “The daughters are my daughters. The children are my children. And the flocks are my flocks. All that you see is mine. But what can I do today to these my daughters or to their children who were born to them?

44 Н о сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

So come now, let us make an agreement, you and I. And let us do something to show we have an agreement between us.”

45 Т огава Яков взе камък и го изправи за стълб.

So Jacob took a stone and set it up in honor of the agreement.

46 О ще Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

Then Jacob said to the men of his family, “Gather stones.” So they took stones and put them on top of each other. And they ate there by all the stones.

47 Л аван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад.

Laban gave the stones the name of Jegar-sahadutha. But Jacob gave them the name Galeed.

48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад+

Laban said, “These stones are to stand for the agreement between you and me today.” So they were given the name Galeed.

49 и Масфа

They were given the name of Mizpah also. For Laban said, “May the Lord watch between you and me when we are apart from each other.

50 А ко се обхождаш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

If you hurt my daughters, or if you take wives other than my daughters, no man may see it. But God sees what happens between you and me.”

51 Л аван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,

Laban said to Jacob, “See these stones that have been set up between you and me.

52 т ая грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

These stones that have been set up will stand for our agreement. I will not pass by these stones to hurt you. And you will not pass by these stones to hurt me.

53 Б ог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

The God of Abraham, the God of Nahor, the God of their father, judge between us.” So Jacob promised by the fear of his father Isaac.

54 Т огава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

Then Jacob gave a gift in worship to God on the mountain. Then he called his brothers to eat bread. And they ate bread and stayed the night on the mountain.

55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

Laban got up early in the morning and kissed his grandchildren and daughters. He prayed that good would come to them. Then Laban left and returned home.