1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

Now the snake was more able to fool others than any animal of the field which the Lord God had made. He said to the woman, “Did God say that you should not eat from any tree in the garden?”

2 Ж ената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

Then the woman said to the snake, “We may eat the fruit of the trees of the garden.

3 н о от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

But from the tree which is in the center of the garden, God has said, ‘Do not eat from it or touch it, or you will die.’”

4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

The snake said to the woman, “No, you for sure will not die!

5 н о знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

For God knows that when you eat from it, your eyes will be opened and you will be like God, knowing good and bad.”

6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

The woman saw that the tree was good for food, and pleasing to the eyes, and could fill the desire of making one wise. So she took of its fruit and ate. She also gave some to her husband, and he ate.

7 Т огава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

Then the eyes of both of them were opened, and they knew they were without clothes. So they sewed fig leaves together and made themselves clothing.

8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

Then they heard the sound of the Lord God walking in the garden in the evening. The man and his wife hid themselves from the Lord God among the trees of the garden.

9 Н о Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

But the Lord God called to the man. He said to him, “Where are you?”

10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

And the man said, “I heard the sound of You in the garden. I was afraid because I was without clothes. So I hid myself.”

11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

The Lord God said, “Who told you that you were without clothes? Have you eaten from the tree of which I told you not to eat?”

12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

The man said, “The woman whom You gave to be with me, she gave me fruit of the tree, and I ate.”

13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

Then the Lord God said to the woman, “What is this you have done?” And the woman said, “The snake fooled me, and I ate.”

14 Т огава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

Then the Lord God said to the snake, “Because you have done this, you will be hated and will suffer more than all cattle, and more than every animal of the field. You will go on your stomach and you will eat dust all the days of your life.

15 Щ е поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

And I will make you and the woman hate each other, and your seed and her seed will hate each other. He will crush your head, and you will crush his heel.”

16 Н а жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

To the woman He said, “I will make your pain much worse in giving birth. You will give birth to children in pain. Yet your desire will be for your husband, and he will rule over you.”

17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

Then He said to Adam, “Because you have listened to the voice of your wife, and have eaten from the tree of which I told you, “Do not eat from it,” the ground is cursed because of you. By hard work you will eat food from it all the days of your life.

18 Т ръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

It will grow thorns and thistles for you. You will eat the plants of the field.

19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

You will eat bread by the sweat of your face because of hard work, until you return to the ground, because you were taken from the ground. You are dust, and you will return to dust.”

20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.

The man called his wife’s name Eve, because she was the mother of all living.

21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

And the Lord God made clothes of skins for Adam and his wife, and dressed them.

22 И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

Then the Lord God said, “See, the man has become like one of Us, knowing good and bad. Now then, he might put out his hand to take from the tree of life also, and eat and live forever.”

23 з атова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

So the Lord God sent him out from the garden of Eden, to work the ground from which he was taken.

24 Т ака Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

So He drove the man out. And He placed cherubim east of the garden of Eden with a sword of fire that turned every way. They kept watch over the path to the tree of life.