1 Н е вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

Does not wisdom call? Does not understanding raise her voice?

2 Т я стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

She takes her stand on the top of the hill beside the way, where the paths meet.

3 В ъзгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

Beside the gates in front of the town, at the open doors, she cries out,

4 К ъм вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

“I call to you, O men. My voice is to the sons of men.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

O child-like ones, learn to use wisdom. O fools, make your mind understand.

6 П ослушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

Listen, for I will speak great things. What is right will come from my lips.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

For my mouth will speak the truth. My lips hate wrong-doing.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

All the words of my mouth are right and good. There is nothing in them that is against the truth.

9 Т е всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

They are all clear to him who understands, and right to those who find much learning.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

Take my teaching instead of silver. Take much learning instead of fine gold.

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

For wisdom is better than stones of great worth. All that you may desire cannot compare with her.

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

“I, wisdom, live with understanding, and I find much learning and careful thinking.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

The fear of the Lord is to hate what is sinful. I hate pride, self-love, the way of sin, and lies.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

I have teaching and wisdom. I have understanding and power.

15 Ч рез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

By me kings rule and rulers make laws that are fair.

16 Ч рез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

By me rulers rule, and all the princes rule on the earth.

17 А з любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

I love those who love me, and those who look for me with much desire will find me.

18 Б огатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

Riches and honor are mine, lasting riches and being right with God.

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

My fruit is better than gold, even pure gold. What I give is better than fine silver.

20 Х одя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

I walk in the way that is right with God, in the center of the ways that are fair.

21 З а да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

I give riches to those who love me, and fill their store-houses.

22 Г оспод ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

“The Lord made me at the beginning of His work, before His first works long ago.

23 О т вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

I was set apart long ago, from the beginning, before the earth was.

24 Р одих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

I was born when there were no seas, when there were no pools full of water.

25 П реди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

I was born before the mountains and hills were in their places.

26 Д окато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

It was before He had made the earth or the fields, or the first dust of the world.

27 К огато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

I was there when He made the heavens, and when He drew a mark around the top of the sea.

28 К огато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

I was there when He put the skies above, and when He put the wells of the waters in their place.

29 К огато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

I was there when He marked out the places for the sea, so that the waters would not go farther than what He said. I was there when He marked out the ground for the earth.

30 Т огава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

I was beside Him as the leading workman. I was His joy every day. I was always happy when I was near Him.

31 В еселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

I was happy in the world, His earth, and found joy in the sons of men.

32 С ега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

“So now, O sons, listen to me, for happy are they who keep my ways.

33 П ослушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

Hear my teaching and be wise. Do not turn away from it.

34 Б лажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

Happy is the man who listens to me, watching every day at my gates, waiting beside my doors.

35 З ащото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

For he who finds me finds life, and gets favor from the Lord.

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

But he who misses me hurts himself. All those who hate me love death.”