1 Т огава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

But God remembered Noah and all the wild animals and all the cattle that were with him in the large boat. Then God made a wind blow over the earth until the water went down.

2 Т оже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

Also the wells of water under the earth and the windows of the heavens were shut. And it stopped raining.

3 М алко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

The water kept moving away from the earth. At the end of 150 days the water was less.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

And in the seventh month, on the seventeenth day of the month, the large boat came to rest on Mount Ararat.

5 В одите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

The water kept on going down until the tenth month. In the tenth month, on the first day of the month, the tops of the mountains could be seen.

6 П осле, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

At the end of forty days, Noah opened the window of the large boat which he had made.

7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

Then he sent out a raven, and it flew here and there until the water was dried up from the earth.

8 Т огава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

Then he sent out a dove, to see if the water was gone from the ground.

9 Н о гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

But the dove found no place to set her foot, so she returned to him in the boat. For the water was still over the earth. So Noah put out his hand and took her, and brought her into the boat with him.

10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

He waited another seven days, and sent the dove from the boat again.

11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

The dove returned to him in the evening. In her mouth was an olive leaf that had just been picked. So Noah knew that the water had gone from the earth.

12 С лед това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

Then he waited another seven days, and sent out the dove. But she did not return to him again.

13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

In the year 601, in the first month, on the first day of the month, the water was dried up from the earth. Then Noah took the covering off the large boat, and looked out and saw that the earth was dry.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

In the second month, on the twenty-seventh day of the month, the ground was dry.

15 Т огава говори Бог на Ноя, казвайки:

Then God said to Noah,

16 И злез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

“Go out of the boat, you and your wife and your sons and your sons’ wives with you.

17 И зведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе,- птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

Bring out with you every living thing of all flesh that is with you, birds and animals and everything that moves on the earth. So they may give birth and become many upon the earth.”

18 Н ой излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

So Noah went out with his sons and his wife and his sons’ wives.

19 и злязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

Every animal, every bird, everything that moves on the earth, went out of the large boat by their families.

20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

Then Noah built an altar to the Lord. He took of every clean animal and every clean bird, and gave burnt gifts in worship on the altar.

21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

Then the Lord smelled a pleasing smell. And the Lord said to Himself, “I will never again curse the ground because of man. For the desire of man’s heart is sinful from when he is young. I will never again destroy every living thing as I have done.

22 Д огде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

While the earth lasts, planting time and gathering time, cold and heat, summer and winter, and day and night will not end.”