1 Г оспод говори още на Моисея, казвайки:

The Lord said to Moses,

2 К ажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет.

“Say to all the people of Israel, ‘Be holy, for I the Lord your God am holy.

3 Д а се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.

Every one of you must have respect for his mother and his father. And keep My Days of Rest. I am the Lord your God.

4 Д а се не върнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог.

Do not turn to false gods or make gods for yourselves. I am the Lord your God.

5 К огато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети.

‘When you give the Lord a peace gift, give it so you will be pleasing Him.

6 В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън.

It will be eaten the same day you give it, and the next day. But what is left until the third day will be burned with fire.

7 И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета;

If it is eaten at all on the third day, it is a sin. It will not be received.

8 а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си.

Every one who eats it will carry his guilt. For he has made the holy thing of the Lord sinful. That person will not be among God’s people.

9 К огато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове.

‘When you pick the food of your land at gathering time, do not pick all the way to the corners of your field. And do not gather the food left on the ground there after you have picked.

10 Д а не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.

Do not gather what is left among your vines, or gather the grapes that have fallen. Leave them for those in need and for the stranger. I am the Lord your God.

11 Д а не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си.

‘Do not steal. Be honest in what you do. Do not lie to one another.

12 И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ.

Do not lie when you make a promise in My name, and so put the name of your God to shame. I am the Lord.

13 Д а не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта.

‘Do not make it hard for your neighbor or rob him. You should not keep the pay of a man who works for you until the next morning.

14 Д а не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ.

Do not say bad things against a man who cannot hear. Do not put something in the way of a man who cannot see. But fear your God. I am the Lord.

15 Д а не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си.

‘Be fair in how you judge. Do not show favor to the poor or to the great. Be fair in how you judge your neighbor.

16 Д а не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш в покушение против кръвта на ближния си. Аз съм Господ.

Do not go around saying things that hurt your people. Do not do things against the life of your neighbor. I am the Lord.

17 Д а не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.

‘In your heart do not hate someone from your own country. You may speak sharp words to your neighbor, but do not sin because of him.

18 Д а не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

Do not hurt someone who has hurt you. Do not keep on hating the sons of your people, but love your neighbor as yourself. I am the Lord.

19 Д а пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.

‘Keep My Laws. Do not let your cattle have young by a different kind. Do not plant your field with two kinds of seed. Do not wear clothing made of two kinds of cloth.

20 А ко някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна.

If a man lies with a woman who is a servant, promised to another man, but has not been paid for or made free, they must be punished. But they will not be put to death, because she was not free.

21 Т ой да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - освен в принос за престъпление.

He will bring his guilt gift to the Lord at the door of the meeting tent. A ram will be used for the guilt gift before the Lord.

22 И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господ с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил.

With it the religious leader will go through the worship of washing to take away the man’s sin, and he will be forgiven for the sin he has done.

23 К огато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде.

‘When you come into the land and plant all kinds of trees for food, think of their fruit as being something you should not touch. You should not touch it for three years. It must not be eaten.

24 А в четвъртата година всичкия му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа.

But in the fourth year all their fruit will be holy, a gift of praise to the Lord.

25 И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог.

In the fifth year you may eat of their fruit, so they may give more food for you. I am the Lord your God.

26 Д а не ядете месо с кръвта му, нито да си служите с гадания нито с предвещания.

‘Do not eat anything with the blood in it. Do not tell the future or do witchcraft.

27 Д а не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.

Do not cut the hair on the side of your head or face.

28 З аради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.

Do not make any cuts on your body for the dead. Do not burn any pictures that will stay on your body. I am the Lord.

29 Д а не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.

‘Do not put your daughter to shame by making her sell the use of her body. Or the land will become full of shame and sin.

30 С ъботите Ми да пазите, и светилището ми да почитате. Аз съм Господ.

Keep My Days of Rest and honor My holy place. I am the Lord.

31 Д а се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се оскверняват чрез тях. Аз съм Господ вашият Бог.

‘Do not ask what you should do from those who speak with bad spirits or talk to the dead. Do not find them or you will be unclean. I am the Lord your God.

32 П ред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.

‘Show respect to the person with white hair. Honor an older person and you will honor your God. I am the Lord.

33 К огато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;

‘If a stranger lives with you in your land, do not do wrong to him.

34 ч ужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

You should act toward the stranger who lives among you as you would toward one born among you. Love him as you love yourself. For you were strangers in the land of Egypt. I am the Lord your God.

35 Д а не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.

‘Do not lie about the weight or price of anything.

36 В ерни везни, верни теглилки, верна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.

Always tell the truth about it. I am the Lord your God, Who brought you out of the land of Egypt.

37 Д а пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.

Keep all My Laws and do all that I tell you. I am the Lord.’”