1 А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате,

“These are the Laws which the Lord your God has told me to teach you. You are to do them in the land you are going to take for your own.

2 з а да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.

Then you and your son and your grandson will fear the Lord your God. You will obey all His Laws that I tell you, all the days of your life. And then you will have a longer life.

3 Ч уй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.

O Israel, you should listen and be careful to do them. Then it will go well with you. And you will become many in a land flowing with milk and honey. This is what the Lord, the God of your fathers, has promised you.

4 С лушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;

“Hear, O Israel! The Lord our God is one Lord!

5 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкото си сила.

And you must love the Lord your God with all your heart and with all your soul and with all your strength.

6 Т ия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

Keep these words in your heart that I am telling you today.

7 и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седнеш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

Do your best to teach them to your children. Talk about them when you sit in your house and when you walk on the road and when you lie down and when you get up.

8 Д а ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.

Tie them as something special to see on your hand and on your forehead.

9 И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

Write them beside the door of your house and on your gates.

10 А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил,

“The Lord your God will bring you into the land He promised to your fathers, Abraham, Isaac and Jacob, to give to you. There will be big and beautiful cities which you did not build.

11 и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш,

Houses will be full of good things which you did not fill. There will be pools for keeping water which you did not dig, and grape vines and olive trees which you did not plant. You will eat and be filled.

12 в нимавай на себе си да не забравяш Господ, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

But then be careful not to forget the Lord Who brought you from the land of Egypt, out of the land where you were held as servants.

13 О т Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш.

You must fear the Lord your God. You must worship Him, and swear by His name.

14 Д а не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас,

Do not follow other gods, any of the gods of the people around you.

15 ( защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята.

Or the anger of the Lord your God will burn against you. He will destroy you from the earth. For the Lord your God Who is among you is a jealous God.

16 Д а не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса.

“Do not test the Lord your God, as you put Him to the test at Massah.

17 Д а пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда.

Be careful to keep all the Laws which the Lord your God has told you.

18 И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,

Do what is right and good in the eyes of the Lord. Then it will be well with you. And you may go in and take the good land for your own which the Lord promised to give to your fathers.

19 к ато изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.

You will drive out of your way all who hate you, as the Lord has promised.

20 К огато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?

“In time to come your son will ask you, ‘What do all the Laws mean which the Lord told you?’

21 Т огава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;

Then say to your son, ‘We were servants of Pharaoh in Egypt. But the Lord brought us out of Egypt with a strong hand.

22 и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;

The Lord showed us great and powerful works against Egypt, Pharaoh, and all those of his house.

23 а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.

The Lord brought us out from there to bring us into the land He had promised to our fathers.’

24 Г оспод ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както прави и днес.

So the Lord told us to do all these Laws and to fear the Lord our God for our good always, as it is today.

25 И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.

We will be right with the Lord our God if we are careful to obey all of the Law before Him, just as He told us.