1 П раведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди да дойде злото.

“The man who is right and good dies, and no one cares. Very good men are taken away, while no one understands. But the man who is right with God is taken away from what is sinful,

2 Т ой се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

and goes where there is peace. They have rest in their graves, each one who walked in the right way.

3 А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

But come here, you sons of a witch, children of a man who does sex sins and a woman who sells the use of her body.

4 С него се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

Against whom are you making fun? Against whom do you open your mouth wide and put out your tongue? Are you not children of sin, the young ones of lies?

5 В ие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

You burn with desire with your false gods under every green tree. You put your children on the altar of your false gods in the valleys under high rocks that hang over.

6 Д елът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

Your part is among the smooth stones of the valley. They are what you get. You have poured out drink gifts to them and given grain gifts. Should I be pleased about these things?

7 Н а висока и издигната скала си издигнала леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

You have made your bed on a high mountain. And you went up there to give your gifts in worship.

8 З ад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

You have put up your false gods behind the door on the other side. You have turned away from Me and have taken the covering off yourself. You have gone up and made your bed wide. You have made an agreement for yourselves with them. You have loved their bed, and have looked upon their bodies.

9 О тишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

You have traveled to the king with oil and much perfume. You have sent your men with gifts a very long way, and made them go down to the place of the dead.

10 У морила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

You were tired because your road was so long, yet you did not say, ‘There is no hope.’ You found new strength, so you did not become weak.

11 И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомняш за Мене, Нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли защото Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

“Of whom were you afraid, when you lied, and did not remember Me or think about Me? Have I not been quiet for a long time, so you are not afraid of Me?

12 А з ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, няма да те ползуват,

I will make known how right you are and what you have done, but it will not help you.

13 К огато извикаш, нека, те отърват сбирщината на идолите ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Ми хълм.

When you cry out, let the false gods that you have take you out of trouble. The wind will carry them away. A breath will take them away. But he who comes to Me to be safe will receive the land. My holy mountain will be his.” God’s Promise for Help

14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

It will be said, “Build up, build up, make the way ready. Take everything out of the way of My people.”

15 З ащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

For the high and honored One Who lives forever, Whose name is Holy, says, “I live in the high and holy place. And I also live with those who are sorry for their sins and have turned from them and are not proud. I give new strength to the spirit of those without pride, and also to those whose hearts are sorry for their sins.

16 З ащото няма да се съдя с човеците вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже тогаз биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

I will keep on fighting against you, and will not always be angry, for then your spirit would become weak before Me, the ones to whom I gave life.

17 П оради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но кой упорито последва пътя на сърцето си.

Because of the sin of his desire to get more of everything, I was angry. I punished him and hid My face in anger. He went on sinning, following the way of his own heart.

18 В идях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

I have seen his ways and will heal him. I will lead him and give comfort to him and to those who have sorrow for him.

19 А з, Който създавам плода на устните, казва Господ, Ще река: Мир, мир на далечния и близкия: И ще го изцеля.

I will make the lips to praise. Peace, peace to him who is far and to him who is near,” says the Lord, “and I will heal him.”

20 А нечестивите са като развълнувано море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

But the sinful are like the troubled sea, for it cannot rest. Its waters throw up mud and dirt.

21 Н яма мир за нечестивите, казва Бог.

“There is no peace,” says my God, “for the sinful.”