1 В това време Самуил умря; и целият Израил се събра та го оплакаха, и погребаха го в къщата му в Рама. И Давид стана та слезе в пустинята Фаран.

Now Samuel died. All Israel gathered together and was filled with sorrow for him. They buried him at his house in Ramah. Then David got ready and went down to the desert of Paran.

2 И имаше в Маон един човек, чиято работа беше на Кармил; и тоя човек беше много богат, и имаше три хиляди овци и хиляда кози; и стрижеше овците си на Кармил.

There was a man in Maon who worked in Carmel. The man was very rich. He had 3, 000 sheep and 1, 000 goats. He was cutting the wool from his sheep in Carmel.

3 И мето на човека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род.

The man’s name was Nabal, and his wife’s name was Abigail. The woman was of good understanding and beautiful. But the man was bad and sinful in his ways. He was a Calebite.

4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овците си,

David heard in the desert that Nabal was cutting the wool from his sheep.

5 и зпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил та идете при Навала, и поздравете го от мое име като кажете:

So David sent ten young men, saying to them, “Go up to Carmel. Visit Nabal and greet him for me.

6 З дравей! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш!

Say to him, ‘Have a long life. Peace be to you. Peace be to your family. And peace be to all that you have.

7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не повредихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, което бяха на Кармил.

I have heard that you have men who cut the wool from your sheep. Now your shepherds have been with us, and we have not done them any wrong. And they have not missed anything all the time they were in Carmel.

8 П опитай момците си, и ще ти кажат. Прочее, нека придобият моите момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давида каквото ти дава ръка.

Ask your young men and they will tell you. So let my young men find favor in your eyes, for we have come on a special day. I ask you to give whatever you have ready to your servants and to your son David.’”

9 И тъй, Давидовите момци дойдоха та говориха на Навала според всички тия думи от името на Давида, - и млъкнаха.

When David’s young men came, they said all this to Nabal in David’s name. Then they waited.

10 Н о Навал отговори на Давидовите слуги, казвайки: Кой е Давид? и кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си.

But Nabal answered David’s servants, “Who is David? Who is the son of Jesse? There are many servants these days who are leaving their owners.

11 И така, да взема ли хляба си, и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам от къде са?

Should I take my bread and my water and my meat that I have killed for my wool cutters, and give it to men when I do not know where they came from?”

12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха известиха на Давида всичките тия думи.

So David’s young men turned away and returned to David and told him all this.

13 Т огава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си; и излязоха подир Давида около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

David said to his men, “Every man put on his sword!” So every man put on his sword, and David put on his sword also. About 400 men went up behind David, while 200 stayed with their things.

14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея, казвайки: Ето, Давид прати човеци от пустинята за да поздравят нашия господар; а той се спусна върху тях.

But one of the young men told Nabal’s wife Abigail, “See, David sent men from the desert to greet our owner, and he spoke against them.

15 Н о тия мъже бяха много добри към нас; ние не бяхме повредени, нито изгубихме нещо, докато дружехме с тях, когато бяхме в полето;

But David’s men were very good to us. They did not do anything wrong to us. And we did not miss anything when we were in the fields, as long as we went with them.

16 т е бяха като стена около нас и денем и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овците.

They were a wall to us night and day, all the time we were with them taking care of the sheep.

17 П рочее, знай това и размисли, какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкоз злонрав човек, щото никой не може да му продума.

So know this and think about what you should do. For bad plans have been made against our owner and all his family. He is such a sinful man that no one can speak to him.”

18 Т огава Авигея побърза та взе двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овни, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, и ги натовари на осли.

In a hurry Abigail took 200 loaves of bread, two bottles of wine, five sheep ready to eat, five baskets of dry grain, 100 vines of dried grapes and 200 loaves of figs, and loaded them on donkeys.

19 И рече на момчетата си: Вървете пред мене; ето аз ида след вас. Но на мъжа си Навала не каза нищо.

She said to her young men, “Go on before me. See, I am coming after you.” But she did not tell her husband Nabal.

20 И като седеше тя на осела и слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

As she went on her donkey and came down hidden by the mountain, David and his men came down toward her, and she met them.

21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро.

Now David had said, “It was for nothing that I have watched over all this man has in the desert, so that nothing was missed of all that belonged to him. He has paid me bad for good.

22 Т ака да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко що е негово.

May God do the same to David and more, if I leave until morning as much as one male alive of all who belong to him.”

23 И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята.

When Abigail saw David, she got off her donkey in a hurry. Then she put her face to the ground in front of David.

24 И , като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.

She fell at his feet and said, “Let the sin be on me alone, my lord. I beg you, let your woman servant speak to you. Listen to the words of your woman servant.

25 М оля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал е името му, и безумие обитава в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

I beg you, do not let my lord think about this sinful man, Nabal. For he is like his name. Nabal is his name and he is foolish. But I your woman servant did not see my lord’s young men whom you sent.

26 С ега, прочее, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала.

So now, my lord, as the Lord lives, and as your soul lives, let the Lord keep you from being guilty of blood. Let Him keep you from punishing with your own hand. And let those who hate you and those who want to hurt my lord be like Nabal.

27 И сега тоя подарък+, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

Now let this gift which your woman servant has brought to my lord be given to the young men who follow my lord.

28 П рости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.

I beg you, forgive the sin of your woman servant. For the Lord will be sure to make my lord a family that will last. Because my lord is fighting the Lord’s battles. Sin will not be found in you as long as you live.

29 И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка.

If men rise up to come after you and try to kill you, then the life of my lord will be taken care of by the Lord your God. But He will throw away the lives of those who hate you, as a rock is thrown from a sling.

30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител за тебе, и те постави управител над Израиля,

The Lord will do to my lord all the good that He has promised you. He will make you ruler over Israel.

31 т огава това не ще ти бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.

Then my lord will have no reason to feel sorry or guilty because of killing without cause or punishing by my lord’s own hand. When the Lord does good things for my lord, remember your woman servant.”

32 Т огава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;

Then David said to Abigail, “Thanks be to the Lord God of Israel, Who sent you this day to meet me.

33 и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми.

May thanks be given for your wisdom, and thanks be to you. You have kept me this day from being guilty of blood, and from punishing with my own hand.

34 З ащото действително, заклевам се в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остани на Навала нито едно мъжко.

The Lord God of Israel has kept me from hurting you. And as the Lord lives, if you had not been quick to come to meet me, for sure not one male would have been left to Nabal until the morning.”

35 И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.

So David received what she had brought him. He said to her, “Go up to your house in peace. See, I have listened to you and have done what you asked.”

36 А Авигея дойде при Навала, и, ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело в него, понеже той беше крайно пиян, затова, до утрешната зора тя не му извести нищо, ни малко, ни много.

Abigail came to Nabal and saw that he was having a special supper in his house, like the special supper of a king. Nabal’s heart was full of joy, because he was very drunk. So she did not tell him anything until the morning.

37 Н о на утринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тия работи; и сърцето му премря в него, и той стана като камък.

But in the morning, when the wine had gone out of Nabal, his wife told him these things. And his heart died within him so that he became like a stone.

38 И около десет дена подир това Господ порази Навала, та умря.

The Lord made Nabal die about ten days later.

39 А когато чу Давид, че умрял Навал, рече: Благословен да бъде Господ, Който отсъди съдбата ми за обидата ми от Навала, и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навала върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

When David heard that Nabal was dead, he said, “Thanks be to the Lord, Who has punished Nabal for putting me to shame. He has kept His servant from sin. And the Lord has turned the sin of Nabal upon himself.” Then David sent word to Abigail, asking her to be his wife.

40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха й казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.

When David’s servants came to Abigail at Carmel, they said to her, “David has sent us to you, to take you as his wife.”

41 И тя стана та се поклони с лицето си до земята и рече: Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги.

She stood up and then put her face to the ground, and said, “See, your woman servant will serve you by washing the feet of my lord’s servants.”

42 Т огава Авигея побърза та стана и се качи на осел, заедно с пет нейни момичета, които отиваха подир нея; и отиде след пратениците на Давида, и му стана жена.

Then she got ready in a hurry and traveled on a donkey, with her five young women who followed her. She followed the men David had sent, and became his wife.

43 Д авид взе още и Ахиноам от Езраел; и тия двете му станаха жени.

David had taken Ahinoam of Jezreel also. They both became his wives.

44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.

Saul had given his daughter Michal, David’s wife, to Palti the son of Laish, who was from Gallim.