1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

Since we have these great promises, dear friends, let us turn away from every sin of the body or of the spirit. Let us honor God with love and fear by giving ourselves to Him in every way. His Love for the Corinthians

2 С торете място в сърдцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

Receive us into your hearts. We have done no wrong to anyone. We have not led anyone in the wrong way. We have not used anyone for our good.

3 Н е казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърдцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

I do not say this to tell you that you are wrong. As I have said before, you have a place in our hearts and always will. If we live or die, we will be together.

4 Г оляма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

I trust you and am proud of you. You give me much comfort and joy even when I suffer.

5 З ащото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

When we arrived in the country of Macedonia, we had no rest. We had all kinds of trouble. There was fighting all around us. Our hearts were afraid.

6 Н о Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

But God gives comfort to those whose hearts are heavy. He gave us comfort when Titus came.

7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

Not only did his coming comfort us, but the comfort you had given him made me happy also. He told us how much you wanted to see us. He said that you were sad because of my trouble and that you wanted to help me. This made me happy.

8 З ащото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

I am not sorry now if my letter made you sad. I know it made you sad, but it was only for awhile.

9 С ега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

I am happy now. It is not because you were hurt by my letter, but because it turned you from sin to God. God used it and you were not hurt by what we did.

10 З ащото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

The sorrow that God uses makes people sorry for their sin and leads them to turn from sin so they can be saved from the punishment of sin. We should be happy for that kind of sorrow, but the sorrow of this world brings death.

11 З ащото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

See how this sorrow God allowed you to have has worked in you. You had a desire to be free of that sin I wrote about. You were angry about it. You were afraid. You wanted to do something about it. In every way you did what you could to make it right.

12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

I sent this. It was not written only because of the man who did the wrong or because of the one who suffered.

13 З атова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

All this has given us comfort. More than this, we are happy for the joy Titus has. His spirit has been made stronger by all of you.

14 З ащото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.

I told him how proud I was of you. You did not make me ashamed. What we said to Titus proved to be true.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

He loves you all the more. He remembers how all of you were ready to obey and how you respected him.

16 Р адвам се, че във всичко съм насърдчен за вас.

I am happy that I can have complete trust in you.