1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

أيُّها الأحِبّاءُ، هَذِهِ الوُعُودُ لَنا. فَلنُطَهِّرْ نُفُوسَنا مِنْ كُلِّ ما يُلَوِّثُ الجَسَدَ وَالرُّوحَ، مُتَمِّمِينَ قَداسَتَنا إكراماً للهِ. فَرَحُ بُولُس

2 С торете място в сърдцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

أفسِحُوا مَكاناً لَنا فِي قُلُوبِكُمْ، فَنَحنُ لَمْ نُسِئْ إلَى أحَدٍ مِنكُمْ. لَمْ نُفسِدْ أحَداً مِنكُمْ وَلَمْ نَستَغِلَّ أحَداً مِنكُمْ.

3 Н е казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърдцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

وَأنا لا أقُولُ هَذا إدانَةً لَكُمْ. فَقَدْ سَبَقَ أنْ قُلْتُ لَكُمْ إنَّكُمْ فِي قُلُوبِنا، وَنَحنُ مُستَعِدُّونَ أنْ نَمُوتَ وَأنْ نَعِيشَ مَعَكُمْ.

4 Г оляма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

وَلِي ثِقَةٌ كَبِيرَةٌ بِكُمْ. بَلْ أنا فَخُورٌ بِكُمْ. شَجَّعتُمُونِي كَثِيراً. لِهَذا أفرَحُ فَرَحاً كَبِيراً حَتَّى فِي أوقاتِ الضِّيقِ هَذِهِ.

5 З ащото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

فَحَتَّى لَمّا وَصَلنا إلَى مَكدُونِيَّةَ، لَمْ نَعرِفْ طَعمَ الرّاحَةِ. بَلْ تَضايَقنا مِنْ كُلِّ ناحِيَةٍ، بِسَبَبِ صِراعاتٍ مِنَ الخارِجِ وَمَخاوِفَ مِنَ الَّدّاخِلِ.

6 Н о Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

لَكِنَّ اللهَ الَّذِي يُعَزِّي المُتَضايِقِينَ عَزّانا بِوُصُولِ تِيطُسَ.

7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

وَلَمْ يُعَزِّنا بِوُصُولِهِ فَحَسبُ، بَلْ أيضاً بِالتَّعزِيَةِ الَّتِي كُنتُمْ قَدْ عَزَّيتُمُوهُ بِها. وَقَدْ أخبَرَنا عَنْ شَوقِكُمْ إلَى رُؤيَتِنا، وَنَدَمِكُمْ عَلَى ما فَعَلْتُمْ، وَاهتِمامِكُمُ العَمِيقِ بِي، فَزادَنِي هَذا فَرَحاً.

8 З ащото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

فَرُغمَ أنِّي أحزَنتُكُمْ بِرِسالَتِي السّابِقَةِ، إلّا أنِّي غَيرُ حَزينٍ الآنَ عَلَى كِتابَتِها. مَعَ أنِّي حَزِنْتُ حِينَها، لِأنِّي أدرَكتُ أنَّ تِلكَ الرِّسالَةَ أحزَنَتكُمْ، وَلَو لِفَترَةٍ قَصِيرَةٍ.

9 С ега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

لَكِنِّي الآنَ مَسرُورٌ، لا لِأنَّكُمْ حَزِنتُمْ، بَلْ لِأنَّ حُزنَكُمْ أدَّى بِكُمْ إلَى التَّوبَةِ. فَقَدْ حَزِنتُمْ كَما يُرِيدُ اللهُ، وَهَكَذا لَمْ نُؤذِكُمْ نَحنُ فِي شَيءٍ.

10 З ащото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

فَالحُزنُ بِحَسَبَ مَشيئَةِ اللهِ، يُؤَدِّي إلَى التَّوبَةِ. وَالتَّوبَةُ تَقُودُ إلَى الخَلاصِ الَّذِي لا نَدَمَ عَلَيهِ. أمّا الحُزنُ الَّذِي فِي العالَمِ، فَيُؤَدِّي إلَى المَوتِ.

11 З ащото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

وَلِأنَّكُمْ حَزِنتُمْ بِحَسَبِ مَشيئةِ اللهِ، لاحِظُوا ما أنتَجَهُ فِيكُمْ: جَعَلَكُمْ جادِّينَ. جَعَلَكُمْ تُدافِعونَ عَنْ بَراءَتِكُمْ. جَعَلَكُمْ تَغضَبُونَ مِنَ الشَّخصِ المُذنِبِ. جَعَلَكُمْ تَخافُونَ. جَعَلَكُمْ تَشتاقُونَ إلَى رُؤيَتِنا. وَجَعَلَكُمْ غَيورينَ فِي مَسألَةِ مُعاقَبَةِ الرَّجُلِ الَّذي أخطأ. لَقَدْ أظهَرتُمْ فِي كُلِّ شَيءٍ أنَّكُمْ بِلا لَومٍ فِي هَذِهِ المَسألَةِ.

12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

إنْ كُنتُ قَدْ كَتَبتُ تِلكَ الرِّسالَةَ، فَإنِّي لَمْ أكتُبْها بِسَبَبِ الشَّخصِ الَّذي أخطأ، وَلا بِسَبَبِ الشَّخصِ الَّذِي أُسِيئَ إلَيهِ. إنَّما كَتَبتُها لِكَي أُبَيِّنَ لَكُمْ، أمامَ اللهِ، مَدَى اهتِمامِكُمْ بِنا.

13 З атова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

وَهَذا هُوَ ما شَجَّعَنا. وَعَلاوَةً عَلَى هَذا التَّشجِيعِ، زادَنا تِيطُسُ فَرَحاً بِفَرَحِهِ، لِأنَّكُمْ جَمِيعاً أنعَشتُمْ رُوحَهُ.

14 З ащото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.

فَلَمْ أخجَلْ بِسَبَبِ افتِخارِنا بِكُمْ أمامَهُ. بَلْ كَما صَدَقَ كُلُّ ما كَلَّمناكُمْ بِهِ، هَكَذا صَدَقَ أيضاً افتِخارُنا بِكُمْ أمامَ تِيطُسَ.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

وَكُلَّما تَذَكَّرَ تِيطُسُ لَهفَتَكُمْ جَمِيعاً لِلطّاعَةِ، وَتَرحِيبَكُمْ بِهِ باحتِرامٍ وَمَهابَةٍ، فاضَتْ عَواطِفُهُ نَحوَكُمْ بِقُوَّةٍ أكبَرَ.

16 Р адвам се, че във всичко съм насърдчен за вас.

وَإنَّهُ لَيَسُرُّنِي أنْ أستَطِيعَ أنْ أثِقَ بِكُمْ ثِقَةً كامِلَةً.