1 С едекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

وَكانَ صِدْقِيّا فِي الحادِيَةِ وَالعِشْرِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَما تَوَلَّى الحُكْمَ. وَحَكَمَ إحدَى عَشْرَةَ سَنَةً فِي مَدينَةِ القُدْسِ. وَكانَ اسْمُ أُمِّهِ حَمِيطَلَ بِنْتَ إرْمِيا مِنْ لِبْنَةَ.

2 Т ой върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

وَفَعَلَ صِدْقِيّا الشَّرَّ أمامَ اللهِ. وَسارَ عَلَى نَهْجِ يَهُوياكِينَ.

3 З ащото, от гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана че Седекия въстана против вавилонския цар.

فَغَضِبَ اللهُ عَلَى القُدْسِ وَيَهُوذا وَطَرَحَهُمْ بَعِيداً عَنْهُ. وَتَمَرَّدَ صِدقِيّا عَلَى مَلِكِ بابِلَ.

4 И тъй, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

فَجاءَ نَبُوخَذْناصَّرُ، مَلِكُ بابِلَ، وَكُلُّ جَيشِهِ لِمُحارَبَةِ القُدْسِ. وَحاصَرَها وَبَنَى حَولَها حَواجِزَ تُرابِيَّةً. كانَ هَذا فِي اليَوْمِ العاشِرِ مِنَ الشَّهْرِ العاشِرِ مِنَ السَّنَةِ التّاسِعَةِ لِحُكْمِ صِدْقِيّا.

5 и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.

وَظَلَّ جَيشُ نَبُوخَذْناصَّرَ يُحاصِرُ القُدْسَ حَتَّى السَّنَةِ الحادِيَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِ صِدْقِيّا.

6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

وَفِي اليَوْمِ التّاسِعِ مِنَ الشَّهْرِ الرّابِعِ مِنْ تِلكَ السَّنَةِ، اشتَدَّتِ المَجاعَةُ فِي المَدِينَةِ حَتَّى لَمْ يَبْقَ طَعامٌ لِلنّاسِ.

7 о твори се пролом в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощ през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,

وَتَمَّ اختِراقُ سُورِ المَدِينَةِ، فَهَرَبَ جَميعُ الجُنُودِ فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ بِاتِّجاهِ وادِي عَرَبَةَ، عَنْ طَرِيقِ بابٍ سِرِّيٍّ فِي السُّورِ المُزدَوَجِ عَبْرَ بُسْتانِ المَلِكِ، مَعَ أنَّ جُنُودَ البابِلِيِّينَ كانُوا يُحاصِرُونَ المَدِينَةَ.

8 А халдейската войска последва царя та стигна Седекия в ерихонските полета; И цялата му войска се разбяга от него.

فَطارَدَ الجَيشُ البابِلِيُّ المَلِكَ صِدْقِيّا، وَأدرَكُوُهُ بِالقُرْبِ مِنْ سُهُولِ أرِيحا. أمّا جُنُودُ صِدْقِيّا فَتَرَكُوهُ جَمِيعاً وَهَرَبُوا.

9 И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, сиреч:

فَأمسَكَ البابِلِيُّونَ المَلِكَ صِدْقِيّا وَاقتادُوهُ إلَى مَلِكِ بابِلَ فِي رِبلَةَ فِي أرْضِ حَماةَ، حَيثُ أعلَنَ مَلِكُ بابِلَ ما صَدَرَ عَلَى صِدْقِيّا مِنْ حُكمٍ.

10 в авилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;

فَقَتَلَ مَلِكُ بابِلَ أبناءَ صِدْقِيّا أمامَ عَينَيهِ، كَما قَتَلَ جَميعَ رُؤَساءِ يَهُوذا فِي رَبلَةَ.

11 и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, гдето остана до деня на смъртта си.

ثُمَّ فَقَأ عَينَيَّ صِدْقِيّا وَقَيَّدَهُ بِسِلسِلَتَينِ بُرُونزيَّتَينِ، وَأحضَرَهُ إلَى بابِلَ، وَوَضَعَهُ فِي السِّجنِ إلَى يَومِ مَوتِهِ.

12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

وَجاءَ نَبُوخَذْناصَّرُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ فِي اليَوْمِ العاشِرِ مِنَ الشَّهْرِ الخامِسِ مِنَ السَّنَةِ التّاسِعَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِهِ لِبابِلَ. وَجاءَ مَعَهُ قائِدُ الحَرَسِ الخاصِّ، وَاسْمُهُ نَبُوزَرادانُ.

13 т а изгори Господния дом и царския дворец; дори всички къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.

فَأحرَقَ نَبُوزَرادانُ بَيتَ اللهِ ، وَبَيتَ المَلِكِ، وَكُلَّ بُيُوتِ القُدْسِ، كَما أحرَقَ بُيُوتَ الأغنِياءِ الفَخْمَةِ.

14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.

ثُمَّ قامَ الجَيشُ البابِلِيُّ تَحتَ إمْرَةِ نَبُوزَرادانَ رَئِيسِ الحَرَسِ بِهَدْمِ السُّورِ المُحِيطِ بِالقُدْسِ.

15 Т огава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

وَسَبَى نَبُوزَرادانُ رَئِيسُ الحَرَسِ إلَى بابِلَ بَعضَ الفُقَراءِ الباقِينَ فِي المَدِينَةِ، وَالفارِّينَ الَّذِينَ سَلَّمُوا أنفُسَهُمْ لِمَلِكِ بابِلَ، مَعَ مَنْ تَبَقَّى مِنَ الحِرَفِيِّينَ.

16 О баче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

وَأبقَى نَبُوزَرادانُ فِي المَدِينَةِ بَعضَ الكَرّامِينَ وَالفَلّاحِينَ لِيَهْتَمُّوا بِالأرْضِ.

17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха всичката им мед във Вавилон;

وَحَطَّمَ البابِلِيُّونَ كُلَّ ما هُوَ مَصنُوعٌ مِنْ بُرونْزٍ فِي بَيتِ اللهِ. فَكَسَّرُوا الأعمِدَةَ البُرونْزِيَّةَ، وَالعَرَباتِ البُرونْزِيَّةِ، وَالخَزّانَ البُرونْزِيَّ الضَّخْمَ.

18 о тнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците, и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

وَنَهَبُوا القُدُورَ وَالمَجارِفَ وَالمِقَصّاتِ وَالمَلاعِقَ وَكُلَّ الآنِيَةِ البُرونْزِيَّةِ المُخَصَّصَةِ لِخِدمَةِ الهَيكَلِ.

19 Н ачалникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.

وَأخَذَ رَئِيسُ الحَرَسِ الأحواضَ وَالمَجامِرِ وَالأقداحَ وَالقُدُورَ، وَالمَناراتِ وَصُحُونِ الذَّبائِحِ. اسْتَولَى عَلَى كُلِّ ما هُوَ مَصنُوعٌ مِنْ ذَهَبٍ أوْ فِضَّةٍ.

20 К олкото за двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;

وَأخَذَ العَمُودَينِ وَالحَوضَ وَالثِّيرانَ البُرونْزِيَّةَ الاثْنَي عَشَرَ الَّتِي تَحتَ قَواعِدِ الحَوضِ، وَالعَرَباتِ الَّتِي صَنَعَها المَلِكُ سُلَيْمانُ لِبَيتِ اللهِ. فَكانَ البُرونْزُ المَأخُوذُ مِنْ هَذِهِ الأشْياءِ أثقَلَ مِنْ أنْ يُوزَنَ.

21 а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;

وَكانَ ارتِفاعُ كُلِّ عَمُودٍ ثَمانِيَ عَشْرَةَ ذِراعاً، وَمُحيطُهُ اثنَتَي عَشْرَةَ ذِراعاً. كانَ كُلُّ عَمُودٍ أُسطُوانِيّاً مُجَوَّفاً سَماكَتُهُ أربَعَةُ أصابِعَ.

22 и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха мерките и на втория стълб с наровете.

وَكانَ تاجُ كُلٍّ مِنَ العَمُودَينِ مَصنُوعاً مِنَ البُرونْزِ، وَارتِفاعُهُ خَمْسَ أذرُعٍ. وَتُحيطُ بِكُلِّ تاجٍ تَعريشَةٌ وَرُمّاناتٌ مَصنُوعَةٌ مِنَ البُرونْزِ.

23 И маше деветдесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.

فَكانَتْ هُناكَ سِتٌّ وَتِسعُونَ رُمّانَةً مُوَزَّعَةٌ عَلَى الجَوانِبِ. وَمَجمُوعُها مَعَ رُمّاناتِ التَّعريشَةِ مِئَةُ رُمّانَةٍ.

24 Н ачалникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

وَأخَذَ نَبُوزَرادانُ مِنَ الهَيكَلِ رَئِيسَ الكَهَنَةِ سَرايا، وَالكاهِنَ الثّانِي صَفَنْيا، وَحُرّاسَ المَدخَلِ الثَّلاثَةَ.

25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;

وَمِنَ المَدِينَةِ، أخَذَ نَبُوخَذْناصَّرُ قائِداً كانَ مَسْؤُولاً عَنِ الجَيشِ، وَسَبْعَةً مِنْ مُسْتَشارِيِّ المَلِكِ لَمْ يَهرُبُوا مِنَ المَدِينَةِ، وَمَعاوِنُ قائِدِ الجَيشِ – الذي كانَ يُجَنِّدُ عامَّةَ الشَّعبِ – وَسِتِّينَ شَخصاً مِنْ عامَّةِ الشَّعبِ حَدَثَ أنْ كانُوا فِي وَسْطِ المَدِينَةِ.

26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

أخَذَ نَبُوزَرادانُ هَؤُلاءِ كُلَّهُمْ إلَى مَلِكِ بابِلَ فِي رَبلَةَ.

27 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

فَهاجَمَهُمْ مَلِكُ بابِلَ وَقَتَلَهُمْ فِي رَبلَةَ فِي مِنْطَقَةِ حَماةَ. فَسُبِيَ بَنُو يَهُوذا مِنْ أرْضِهِمْ.

28 А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;

هَذا هُوَ عَدَدُ الشَّعبِ الَّذِي سَباهُ نَبُوخَذْناصَّرُ: فِي السَّنَةِ السّابِعَةِ مِنْ مُلكِهِ: ثَلاثَةُ آلافٍ وَثَلاثَةٌ وَعُشرونَ يَهُودِيّاً.

29 в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;

وَفِي السَّنَةِ الثّامِنَةَ عَشْرَةَ مِنْ مُلكِهِ: ثَمانُ مِئَةٍ وَاثنانِ وَثَلاثُونَ شَخصاً مِنَ مَدينَةِ القُدْسِ.

30 а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

وَفِي السَّنَةِ الثّالِثَةِ وَالعِشرِينَ مِنْ مُلكِ نَبُوخَذْناصَّرَ، سَبَيَ نَبُوزَرادانُ رَئِيسُ الحَرَسِ سَبْعَ مِئَةٍ وَخَمسَةٍ وَأربَعينَ يَهُودِيّاً. فَكانَ جَمِيعُ الَّذِينَ أُخِذُوا إلَى السَّبيِ أربَعَةَ آلافٍ وَسِتَّ مِئَةِ شَخصٍ. إعتاقُ المَلِكِ يَهُوياكِين

31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;

وَفِيما بَعْدُ، صارَ أَوِيلُ مَرُودَخُ مَلِكاً عَلَى بابِلَ، وَأطلَقَ سَراحَ يَهُوياكِينَ مِنَ السِّجْنِ. حَدَثَ هَذا فِي السَّنَةِ السّابِعَةِ وَالثَّلاثِينَ مِنْ سَبْيِ يَهُوياكِينَ، فِي اليَوْمِ الخامِسِ وَالعِشْرِينَ مِنَ الشَّهْرِ الثّانِي عَشَرَ لِتَوَلِّي أَوِيلَ مَرُودَخَ حُكْمَهُ.

32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

وَأحسَنَ أَوِيلُ مَرُودَخُ مُعامَلَةَ يَهُوياكِينَ. وَأعطاهُ مَكانَةً أرفَعَ لِلجُلُوسِ مِنَ المُلُوكِ الآخَرِينَ الَّذِينَ مَعَهُ فِي بابِلَ.

33 и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.

فَخَلَعَ يَهُوياكِينُ ثِيابَ سِجنِهِ. وَأجلَسَهُ أَوِيلُ مَرُودَخُ عَلَى مائِدَتِهِ. فَكانَ يَأْكُلُ مَعَهُ كُلَّ يَومٍ حَتَّى آخِرِ حَياتِهِ.

34 А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му.

وَهَكَذا كانَ أَوِيلُ مَرُودَخُ يُوَفِّرُ لِيَهُوياكِينَ كُلَّ ما يَحْتاجُ إلَيهِ مِنْ طَعامٍ يُوماً بِيَومٍ، كُلَّ أيّامَ حَياتِهِ الباقِيَةِ، وَحَتَّى مَماتِهِ.