1 И подир смъртта на Аода израилтяните пак сториха зло пред Господа.

وَفَعَلَ بَنُو إسْرائِيلَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ بَعْدَ مَوْتِ إهُودَ.

2 З атова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, на чиито войски началник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.

فأسْقَطَهُمْ اللهُ بِيَدِ يابِينَ مَلِكِ كَنْعانَ الَّذِي كانَ يَحْكُمُ فِي حاصُورَ. وَكانَ سِيسَرا الَّذِي كانَ يَسْكُنُ فِي حَرُوشَةِ الأُمَمِ قائِداً لِجَيشِ يابِينَ.

3 И израилтяните извикаха към Господа; защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните двадесет години.

فَاسْتَنْجَدَ بَنُو إسْرائِيلَ بِاللهِ ، إذْ كانَتْ لِسِيسَرا تِسْعُ مِئَةِ مَرْكَبَةٍ حَدِيدِيَّةٍ. وَقَدِ اضْطَّهَدَ بَنِي إسْرائِيلَ بِقَسْوَةٍ مُدَّةَ عِشْرِينَ سَنَةً.

4 В онова време пророчица Девора, Лафидотова жена, съдеше Израиля.

وَكانَتْ دَبُورَةُ، وَهِيَ نَبِيَّةٌ، وَزَوْجَةٌ لِفِيدُوتَ، قاضِيَةً لِبَنِي إسْرائِيلَ فِي ذَلِكَ الوَقتِ.

5 И тя живееше под Деворцината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните възлизаха при нея за съд.

وَكانَتْ تَجلِسُ لِلقَضَاءِ تَحْتَ نَخلَةِ دَبُورَةَ بَينَ الرّامَةِ وَبَيتِ إيلَ فِي مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ، حَيْثُ يأتِي بَنُو إسْرائِيلَ إلَيها بِقَضَاياهِمْ.

6 И тя прати да повикат Варака Авиноамовия син от Нефталимовия Кадис и му рече: Не заповяда ли Господ Израилевият Бог, като каза: Иди, оттегли се в хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците;

فَأرْسَلَتْ دَبُورَةُ رَسُولاً تَسْتَدْعِي باراقَ بْنَ أبِينُوعَمَ مِنْ قادَشَ فِي نَفْتالِي، وَقالَتْ لَهُ: «ها قَدْ أمَرَ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ، وَقالَ: ‹اذْهَبْ وَخُذْ مَوْقِعاً عَلَى جَبَلِ تابُورَ. وَخُذْ مَعَكَ عَشْرَةَ آلافِ رَجُلٍ مِنْ بَنِي نَفْتالِي وَمِنْ بَنِي زَبُولُونَ،

7 и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти?

سَأجْعَلُ سِيسَرا، قَائِدَ جَيشِ يابِينَ، يَخرُجُ بِعَرَباتِهِ وَقُوّاتِهِ إلَيكَ فِي وادِي قِيشُونَ. وَسَأُعِينُكَ عَلَى هَزيمَتِهِ.›»

8 А Варак й каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.

فَقالَ لَها باراقُ: «إنْ كُنْتِ مُسْتَعِدَّةً أنْ تَذْهَبِي مَعِي، فَسَأذْهَبُ. وَإنْ رَفَضْتِ أنْ تَأْتِي مَعِي، فَلَنْ اذْهَبَ.»

9 А тя рече: Непременно ще отида с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисара. И тъй, Девора стана та отиде с Варака в Кадис.

فَقالَتْ: «أنا آتِيَةٌ مَعَكَ، لَكِنِ اعلَمْ أنَّهُ لَنْ يَكُونَ لَكَ فَخْرٌ فِي السَّبِيلِ الَّذِي تَسِيرُ فِيهِ. إذْ سَيُعِينُ اللهُ امْرأةً عَلَى هَزِيمَةِ سِيسَرا.» ثُمَّ قامَتْ دَبُورَةُ وَمَضَتْ مَعَ باراقَ إلَى قادَشَ.

10 И Варак свика Завулона и Нефталима в Кадис; и вървяха подир него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.

وَاسْتَدْعَى باراقُ قَبِيلَتَي زَبُولُونَ وَنَفْتالِي إلَى قادَشَ، وَتَبِعَهُ عَشْرَةُ آلافِ رَجُلٍ، وَذَهَبَتْ دَبُورَةُ مَعَهُ.

11 А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, беше се отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Саанаим, който е близо да Кадис.

وَكانَ حابِرُ القَينِيُّ قَدِ انْفَصَلَ عَنْ القَينِيِّينَ الآخَرِينَ، أي عَنْ نَسلِ حُوبابَ، حَمِي مُوسَى، وَخَيَّمَ حابِرُ عِنْدَ البَلُّوطَةِ فِي صَعَنايِمَ القَرِيبَةِ مِنْ قادَشَ.

12 И известиха на Сисара, че Варак Авиноамовият син се изкачил на хълма Тавор.

وَقِيلَ لِسِيسَرا إنَّ باراقَ بْنَ أبِينُوعَمَ قَدْ صَعِدَ إلَى جَبَلِ تابُورَ،

13 З атова, Сисара свика, от Аросет езически, пре реката Кисон, всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичките люде, които бяха с него.

فَجَمَعَ سِيسَرا كُلَّ مَرْكَباتِهِ، وَهِيَ تِسْعُ مِئَةِ مَرْكَبَةٍ مِنْ حَدِيدٍ، وَدَعَى جَمِيعَ القُوّاتِ الَّتِي تَحْتَ إمْرَتِهِ، مِنْ حَرُوشَةِ الأُمَمِ إلَى نَهْرِ قِيشُونَ.

14 Т огава Девора каза на Варака: Стани, защото тоя е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Варак слезе от хълма Тавор, и десет хиляди мъже подир него.

فَقالَتْ دَبُورَةُ لِباراقَ: «قُمْ! فَهَذا هُوَ اليَوْمُ الَّذِي سَيُعِينُكَ اللهُ فِيهِ عَلَى هَزِيمَةِ سِيسَرا. اللهُ يَسيرُ أمامَكَ بِالفِعلِ.» فَنَزَلَ باراقُ مِنْ جَبَلِ تابُورَ، وَتَبِعَهُ عَشْرَةُ آلافِ رَجُلٍ.

15 И Господ разби Сисара с острото на ножа пред Варака, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисара слезе от колесницата си та побягна пеш.

وَحِينَما هَجَمَ باراقُ، شَتَّتَ اللهُ سِيسَرا وَمَرْكَباتِهِ وَكُلَّ جَيشِهِ. فَنَزَلَ سِيسَرا عَنْ مَرْكَبَتِهِ وَهَرَبَ رَكْضاً عَلَى قَدَمَيهِ.

16 И Варак преследва колесницата и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна чрез острото на ножа; не остана ни един.

وَطارَدَ باراقُ مَرْكَباتِ سِيسَرا وَجَيشَهُ حَتَّى حَرُوشَةِ الأُمَمِ، وَقَتَلَ جَيشَ سِيسَرا بِالسَّيفِ، فَلَمْ يَبْقَ مِنْهُمْ أحَدٌ.

17 А Сисара побягна пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.

أمّا سِيسَرا فَهَرَبَ عَلَى قَدَمَيهِ إلَى خَيمَةِ ياعِيلَ، زَوْجَةِ حابِرَ القِينِيِّ، فَقَدْ كانَ هُناكَ سَلامٌ بَينَ يابِينَ مَلِكِ حاصُورَ وَعَشِيرَةِ حابِرَ القِينِيِّ.

18 И Яил излезе да посрещне Сисара и рече му: Свърни, господарю мой, свърни у мене; не бой се. И когато свърна у нея в шатъра, тя го покри с черга.

فَخَرَجَتْ ياعِيلُ لِتُلاقِي سِيسَرا، وَقالَتْ لَهُ: «تَفَضَّلْ هُنا يا سَيِّدِي، تَفَضَّلْ عِنْدِي وَلا تَخَفْ.» فَدَخَلَ خَيمَتَها، وَغَطَّتْهُ بِغَطاء.

19 И той й каза: Дай ми, моля, да пия вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко та му даде да пие; и пак го покри.

فَقالَ لَها: «أعطِنِي قَلِيلاً مِنَ الماءِ لِأشْرَبَ، فَأنا عَطْشانٌ.» فَفَتَحَتْ وِعاءَ الحَلِيبِ الجِلْدِيَّ، وَأعْطَتْهُ لِيَشْرَبَ، ثُمَّ غَطَّتْهُ.

20 И рече й: Застани при входа на шатъра, и ако дойде някой и те попита, казвайки: Има ли някой тук? Кажи: Няма.

فَقالَ لَها: «قِفِي فِي مَدْخَلِ الخَيمَةِ، وَإنْ جاءَ أحَدٌ وَسَألَكِ: ‹هَلْ مِنْ أحَدٍ هُنا؟› فَقُولِي: ‹لا.›»

21 Т огава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и млат в ръката си, та отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така щото премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря.

أمّا ياعِيلُ زَوجَةُ حابِرَ، فَأخَذَتْ وَتَداً وَمِطرَقَةً فِي يَدِها، وَاقتَرَبَتْ مِنْهُ بِهُدُوءٍ وَهُوَ نائِمٌ نَوماً عَميقاً بِسَبِبِ تَعَبِهِ، وَدَقَّتِ الوَتَدَ فِي جانِبِ رَأْسِهِ حَتَّى نَفَذَ إلَى الأرْضِ! فَماتَ سِيسَرا.

22 И , ето, Варак гонеше Сисара; и Яил излезе да го посрещне и рече му: Дойди; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна у нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи.

وَفِي تِلْكَ اللَّحْظَةِ، وَصَلَ باراقُ الَّذِي كانَ يُطارِدُ سِيسَرا، فَخَرَجَتْ ياعِيلُ لِتُلاقِيَهُ، وَقالَتْ لَهُ: «تَعالَ، وَسَأُرِيكَ الرَّجُلَ الَّذِي تَبْحَثُ عَنِهُ.» فَدَخَلَ خَيمَتَها، فَإذْ بِسِيسَرا مُلْقَىً مَيِّتاً، وَالوَتَدُ فِي رَأْسِهِ.

23 Т ака в оня ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.

وَهَكَذا أخضَعَ اللهُ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ يابِينَ، مَلِكَ كَنْعانَ، لِبَنِي إسْرائِيلَ.

24 И ръката на израилтяните постоянно преодоляваше над ханаанския цар Явина, докато унищожиха ханаанския цар Явина.

ثُمَّ اشْتَدَّتْ قُوَّةُ بَنِي إسْرائِيلَ أكثَرَ فَأكثَرَ عَلَى يابِينَ، مَلِكِ كَنْعانَ، إلَى أنْ قَضَوْا عَلَيهِ.