1 В това врема Езекия се разболя до смърт; и пророк Исаия, Амосовият син, дойде при наго та му рече: Така казва Господ, нареди за дома си, понеже ще узреш и нама да живееш.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، مَرِضَ حَزَقِيّا وَقارَبَ المَوْتَ. فَذَهَبَ النَّبِيُّ إشَعْياءُ بْنُ آمُوصَ إلَى حَزَقِيّا وَقالَ لَهُ: «يَقُولُ اللهُ لَكَ: ‹رَتِّبْ شُؤُونَ بَيْتِكَ، لِأنَّهُ لَنْ يَطُولَ بِكَ العُمْرُ. بَلْ سَتَمُوتُ قَرِيباً!›»

2 Т огава церят обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

فَأدارَ حَزَقِيّا وَجهَهُ إلَى الحائِطِ. وَصَلَّى إلَى اللهِ وَقالَ:

3 М оля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

«اذْكُرْ، يا اللهُ أنِّي خَدَمْتُكَ بِوَفاءٍ وَمِنْ كُلِّ قَلْبِي. وَفَعَلْتُ ما يُرْضِيكَ.» ثُمَّ بَكَى حَزَقِيّا بُكاءً مُرّاً.

4 А преди да беше излязъл Исаия до средната част на града, Господното слово дойде към него и рече:

وَقَبلَ أنْ يَتَجاوَزَ إشَعْياءُ السّاحَةَ الوَسِيطَةَ فِي المَدِينَةِ، كَلَّمَهُ اللهُ وَقالَ لَهُ:

5 В ърни се та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом.

«ارْجِعْ وَكَلِّمْ حَزَقِيّا، قائِدَ شَعبِي، وَقُلْ لَهُ: ‹يَقُولُ اللهُ ، إلَهُ جَدِّكَ داوُدَ: قَدْ سَمِعْتُ صَلاتَكَ وَرَأيتُ دُمُوعَكَ. وَلِهَذا سَأشْفِيكَ. وَفِي اليَوْمِ الثّالِثِ سَتَذْهَبُ إلَى بَيْتِ اللهِ.

6 Щ е приложа на живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и тоя град от ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

وَسَأُضِيفُ إلَى حَياتِكَ خَمْسَ عَشْرَةَ سَنَةً. وَسَأُنْقِذُكَ وَأُنْقِذُ هَذِهِ المَدِينَةَ مِنْ مَلِكِ أشُّورَ. وَسَأحمِي هَذِهِ المَدِينَةَ مِنْ أجلِ اسْمِي، وَمِنْ أجلِ الوَعدِ الَّذِي قَطَعْتُهُ لِداوُدَ خادِمِي.›»

7 Т огава Исаия каза: Вземете низаница смокини. И взеха та я туриха на цирея; и циреят оздравя.

ثُمَّ قالَ إشَعْياءُ: «اصْنَعُوا خَلِيطاً مِنَ التِّينِ وَضَعُوهُ عَلَى مَكانِ الألَمِ.» فَأخَذُوهُ وَوَضَعُوهُ عَلَى مَكانِ الألَمِ. فَتَعافَى حَزَقِيا. عَلامَةٌ لِحَزَقِيّا

8 А Езекия беше казал на Исаия: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели, и че след три дена ще отида в Господния дом?

وَقالَ حَزَقِيّا لإشَعْياءَ: «ما هِيَ العَلامَةُ عَلَى أنَّ اللهَ سَيَشْفِينِي شِفاءً كامِلاً وَأنِّي سَأذهَبُ إلَى بَيتِ اللهِ فِي اليَوْمِ الثّالِثِ.»

9 И Исаия беше рекъл: Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: избери - да напредне ли сянката дсет стъпала, или да се върне надире десет стъпала?

فَقالَ إشَعْياءُ: «اخْتَرْ عَلامةً مِنَ اثْنَتَينِ. هَلْ تُرِيدُ أنْ يَتَحَرَّكَ الظِّلُّ عَشْرَ خُطواتٍ إلَى الأمامِ، أمْ يَتَراجَعُ عَشْرَ دَرَجاتٍ؟ هَذِهِ هِيَ العَلامَةُ عَلَى أنَّ اللهَ سَيَفْعَلُ كَما قالَ.»

10 И Езекия отговори: Лесно нещо е да слезе сянката десет стъпала; не, но нека се върне сянката десет стъпала надире.

فَأجابَ حَزَقِيّا: «إنَّهُ لأمْرٌ سَهلٌ أنْ يَتَقَدَّمَ الظِّلُّ عَشْرَ دَرَجاتٍ، فاجعَلْهُ يَتَراجَعُ عَشْرَ خَطَواتٍ.»

11 И пророк Исаия извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпала надире, по които беше слязла в слънчевия часовник на Ахаза.

فَصَلَّى إشَعْياءُ إلَى اللهِ ، فَجَعَلَ اللهُ الظِّلَّ يَتَراجَعُ عَشْرَ خَطَواتٍ، حَيثُ عادَ إلَى المَوضِعِ الَّذِي كانَ فِيهِ قَبلَ عَشْرِ خَطَواتٍ. حَزَقِيّا وَوَفدٌ مِنْ بابِل

12 В онова време вавилонският цар Веродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия бил се разболял.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، أرْسَلَ مَردُوخُ بَلاذانُ بْنُ بَلاذانَ، مَلِكُ بابِلَ، رَسائِلَ وَهَدِيَّةً إلَى حَزَقِيّا. وَما دَفَعَهُ إلَى عَمَلِ ذَلِكَ هُوَ أنَّهُ سَمِعَ أنَّ حَزَقِيّا كانَ مَرِيضاً.

13 И Езекия ги изслуша, и показа им цялата къща със скъпоценните си вещи - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад, и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

فَسمِعَ حَزَقِيّا عن الوَفدِ القادِمِ مِنْ بابِلَ وَرَحَّبَ بِهِ، وَأراهُمْ كُلَّ الأشياءِ الثَّمِينَةِ فِي بَيتِهِ. أراهُمُ الفِضَّةَ، وَالذَّهَبَ، وَالأطيابَ، وَالعِطْرَ الثَّمِينَ، وَالأسلِحَةَ، وَكُلَّ شَيءٍ فِي مَخازِنِهِ. فَلَمْ يَبقَ شَيْءٌ فِي بَيتِ حَزَقِيّا لَمْ يُرِهِمْ إيّاهُ.

14 Т огава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат, от Вавилон.

فَجاءَ النَّبِيُّ إشَعْياءُ إلَى المَلِكِ حَزَقِيّا وَسَألَهُ: «ماذا قالَ هَؤُلاءِ الرِّجالُ؟ وَمِنْ أينَ جاءُوا؟» فَأجابَ حَزَقِيّا: «جاءُوا مِنْ بَلَدٍ بَعِيدٍ، مِنْ بابِلَ.»

15 Т огава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

فَقالَ إشَعْياءُ: «وَما الَّذِي رَأَوْهُ فِي بَيتِكَ؟» فَأجابَ حَزَقِيّا: «رَأَوْا كُلَّ شَيءٍ فِي بَيتِي، فَلا يُوجَدُ شَيءٌ فِي مَخازِنِي لَمْ أُرِهِ لَهُمْ.»

16 Т огава Исаия рече на Езекия: Слушай Господното слово:

حِينَئِذٍ، قالَ إشَعْياءُ لِحَزَقِيّا: «اسْتَمِعْ إلَى رِسالَةِ اللهِ:

17 Е то, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе у Вавилон; няма да остани нищо, казва Господ.

‹سَيَأْتِي وَقتٌ سَيُؤْخَذُ فِيهِ كُلُّ شَيءٍ فِي بَيتِكَ، وَكُلُّ ما ادَّخَرَهُ آباؤكَ حَتَّى هَذا اليَوْمِ، إلَى بابِلَ. لَنْ يَتَبَقَّى شَيءٌ مِنْهُ. اللهُ هُوَ الَّذِي يَقُولُ هَذا.

18 И ще отведат от синовете, които излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци+ в палата на вавилонския цар.

وَسَيُؤْخَذُ أولادُكَ أنْتَ لِيَصِيرُوا خُدَّاماً فِي قَصْرِ مَلِكِ بابِلَ.›»

19 Т огава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност?

فَقالَ حَزَقِيّا: «حَسَنَةٌ هِيَ رِسالَةُ اللهِ.» ثُمَّ أضافَ: «لا مانِعَ عِنْدِي مادامَ السَّلامُ وَالأمانُ سَيَسُودانِ فِي حَياتِي!»

20 А останалите дела на Езекия, и всичкото му юначество, и как направи водоема и водопровода та доведе вода в града, не сали написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

وَكُلُّ الأُمُورِ الأُخرَى المُتَعَلِّقَةِ بِحَزَقِيّا وَأعمالِهِ وَشَقِّهِ لِلقَناةِ مِنْ أجلِ إدخالِ الماءِ إلَى المَدِينَةِ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ يَهُوذا.

21 И Езекия заспа с бащите си: и вместо него се възцари син му Манасия.

وَماتَ حَزَقِيّا وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ. وَخَلَفَهُ فِي الحُكْمِ ابْنُهُ مَنَسَّى.