1 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня египтянка, на име Агар,

وَأمّا سارايُ، زَوْجَةُ أبْرامَ، فَلَمْ تَكُنْ قَدْ أنْجَبَتْ لَهُ أبْناءً. وَكانَ لَها جارِيَةٌ مِصْرِيَّةٌ اسْمُها هاجَرُ.

2 С арайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

فَقالَتْ سارايُ لِأبْرامَ: «ها أنْتَ تَرَى أنَّ اللهَ حَرَمَنِي مِنَ القُدْرَةِ عَلَى الإنْجابِ، فَعاشِرْ جارِيَتِي. وَسَأبْنِي عائِلَتِي مِنْ أولادِها.» فَوافَقَ أبْرامُ امْرَأتَهُ عَلَى رَأيِها.

3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

فَبَعْدَ أنْ مَضَتْ عَشْرُ سَنَواتٍ عَلَى سَكَنِ أبْرامَ فِي أرْضِ كَنْعانَ، قَدَّمَتْ سارايُ، زَوْجَةُ أبْرامَ، جارِيَتَها المِصْرِيَّةَ هاجَرَ زَوْجَةً لِزَوْجِها أبْرامَ.

4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

فَعاشَرَ أبْرامُ هاجَرَ فَحَبِلَتْ. وَلَمّا رَأتْ هَاجَرُ أنَّها حَبِلَتْ، صَغُرَتْ سَيِّدَتُها سارايُ فِي عَينَيها.

5 Т огава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

فَقالَتْ سارايُ لِأبْرامَ: «أنتَ المَلُومُ فِي ما أُسِيئَ بِهِ إلَيَّ. أنا نَفْسِي الَّتِي وَضَعْتُها بَينَ يَدَيكَ، فَلَمّا حَبِلَتْ، صارَتْ تَحتَقِرُنِي. لِيَحْكُمِ اللهُ بَينِي وَبَينَكَ.»

6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

فَقالَ أبْرامَ لِسارايَ: «ما هِيَ إلّا خادِمَةٌ عِنْدَكِ، وَهِيَ تَحْتَ سُلطَتِكِ. فافْعَلِي بِها كَما يَحلُو لَكِ.» فَأساءَتْ سارايُ مُعامَلَةَ هاجَرَ، فَهَرَبَتْ مِنْها. إسْماعِيلُ ابْنُ هاجَر

7 Н о ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

وَجَلَسَتْ هاجَرُ عِنْدَ نَبْعٍ فِي الصَّحْراءِ عَلَى الطَّرِيقِ إلَى شُورَ. فَجاءَها مَلاكُ اللهِ إلَى هُناكَ.

8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

وَقالَ لَها: «يا هاجَرُ، يا جارِيَةَ سارايَ، مِنْ أينَ جِئْتِ؟ وَإلَى أينَ تَمْضِينَ؟» فَقالَتْ: «أنا هارِبَةٌ مِنْ سَيِّدَتِي سارايَ.»

9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й.

فَقالَ لَها مَلاكُ اللهِ: «عُودِي إلَى سَيِّدَتِكِ، وَاخضَعِي لَها.»

10 А нгелът Господен тоже и рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.

وَأضافَ مَلاكُ اللهِ: «سَأُكَثِّرُ نَسلَكِ تَكْثِيراً، فَلا يُعَدُّونَ لِكَثْرَتِهِمْ.»

11 П осле ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил+, защото Господ чу скръбта ти.

«وَقالَ لَها مَلاكُ اللهِ: «ها أنْتِ حُبلَى، وَسَتَلِدِينَ ابْناً، وَسَيَكُونُ اسْمُهُ إسْماعِيلَ. فَاللهُ قَدْ سَمِعَ مِحْنَتَكِ.

12 Т ой ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

سَيَهِيمُ ابْنُكِ كَحِمارٍ وَحشِيٍّ. وَسَتَكُونُ يَدُهُ عَلَى جَميعِ المُحيطينَ بِهِ، وَيَدُ المُحيطينَ بِهِ عَلَيهِ. وَسَيَنْصُبُ خِيامَهُ فِي مُواجَهَةِ إخْوَتِهِ.»

13 Т огава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли тук аз Онзи, Който ме вижда?

وَنادَتْ هاجَرُ اللهَ الَّذِي كَلَّمَها وَقالَتْ: «أنتَ الإلَهُ البَصِيرُ.» إذْ قالَتْ: «أحَقّاً أبصَرْتُ ذاكَ الَّذِي أبصَرَنِي؟»

14 З атова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рой

فَسُمِّيَتْ تِلْكَ البِئْرُ «بِئْرَ لَحَي رُئِي.» وَهِيَ تَقَعُ بَينَ قادِشَ وَبارَدَ.

15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.

وَأنْجَبَتْ هاجَرُ ابْناً لأبْرامَ. فَسَمّاهُ أبْرَامُ إسْماعِيلَ.

16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

وَكانَ أبْرامُ فِي السّادِسَةِ وَالثَّمانِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَما أنْجَبَتْ هاجَرُ إسْماعِيلَ.