1 П ри това духът ме дигна та ме отнесе на източната порта на Господния дом, която гледа към изток; и ето във входа на портата двадесет и пет мъже, между които видях Яазания Азуровия син и Фелатия Венаиевия син, първенци между людете.

ثُمَّ رَفَعَتنِي رُوحٌ وَحَمَلَتنِي إلَى البَوّابَةِ الشَرقِيَّةِ لِبَيتِ اللهِ. وَعِندَ البَوّابَةِ، كانَ هُناكَ خَمسَةٌ وَعِشرُونَ رَجُلاً. وَعَرَفتُ مِنْ هَؤلاءِ الرِّجالِ يازَنْيا بْنَ عَزُورَ وَفَلَطْيا بْنَ بَنايا، وَهُما مِنْ رُؤَساءِ الشَّعبِ.

2 И Господ ми реч: Сине човешки, тия са мъжете, които измислюват неправда, и които дават нечестив съвет в тоя град, като казват:

وَقالَ لِي: «يا إنْسانُ، هَؤُلاءِ هُمُ الرِّجالُ الَّذِينَ يُخَطِّطُونَ للِشَرِّ، وَيُقَدِّمُونَ مَشُورَةً شِرِّيرَةً فِي هَذِهِ المَدِينَةِ.

3 В ремето не е близо да съградим къщи; тоя град е котел, а ние месо.

يَقُولُونَ عَنِ القُدْسِ: ‹لَنْ تُبنَى بُيُوتٌ فِي الفَترَةِ القَرِيبَةِ القادِمَةِ. هِيَ القِدرُ وَنَحنُ اللَّحمُ.›

4 З атова, пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки.

لِذَلِكَ تَنَبَّأ عَلَيهِمْ وَضِدَّهُمْ، يا إنْسانُ.»

5 И Господният Дух слетя върху мене и рече ми: Говори. Така казва Господ: Това е що сте рекли, доме Израилев; Защото Аз зная размишленията на духа ви.

حِينَئِذٍ، أتَى رُوحُ اللهِ عَلَيَّ وَقالَ لِي: «قُلْ هَكَذا يَقُولُ اللهُ: يا بَيتَ إسْرائِيلَ، إنِّي عالِمٌ بِأفكارِكُمْ وَخُطَطِكُمْ.

6 У бихте мнозина в тоя град, И напълнихте улиците му със заклани.

قَدْ زِدتُمْ فِي نَجاسَتِكُمْ فِي هَذِهِ المَدِينَةِ، وَمَلأتُمُ الشَّوارِعَ بِجُثَثِ قَتلاكُمْ.

7 З атова, така казва Господ Иеова: Избитите от вас, които постлахте всред него, Те са месо, а тоя град е котел; Обаче Аз ще ви извадя изсред него.

لِهَذا يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: جُثَثُكُمُ الَّتِي وَضَعتُمُوها فِي هَذِهِ المَدِينَةِ هِيَ اللَّحمُ، وَالقُدْسُ هِيَ القِدرُ. وَلَكِنَّ اللهَ سَيُخرِجُكُمْ مِنْ تِلكَ القِدرِ.

8 О т ножа се боехте; И нож ще докарам върху вас, казва Господ Иова.

أنتُمْ تَخافُونَ السَّيفَ، فَسَأجلِبُ السَّيفَ ضِدَّكُمْ. يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.

9 Щ е ви извадя изсред града, И ще ви предам в ръцете на чужденци, И ще извърша съдби всред вас.

سَأُخرِجُكُمْ مِنَ المَدِينَةِ، وَأضَعُكُمْ فِي أيدِي غُرَباءَ، وَسَأحكُمُ عَلَيكُمْ وَأُنَفِّذُ حُكمِي.

10 О т меч ще паднете; В Израилевите предели ще ви съдя; И ще познаете, че Аз съм Господ.

سَتُقتَلُونَ بِالسَّيفِ، وَسَأُعاقِبُكُمْ فِي كُلِّ أرْضِ إسْرائِيلَ. حِينَئِذٍ، تَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ.

11 Т оя град не ще ви бъде котел, Нито ще бъдете вие месо всред него; В Израилевите предели ще ви съдя;

لَنْ تَكُونَ مَدينَةُ القُدْسِ قِدراً يَحمِيكُمْ، وَلَنْ تَكُونُوا اللَّحمَ فِيها. سَأحكُمُ عَلَيكُمْ فِي كُلِّ أرْضِ إسْرائِيلَ،

12 И ще познаете, че Аз съм Господ; Понеже не ходихте в повеленията Ми, Нито извършихте съдбите Ми, Но постъпвахте според постановленията на околните вам народи.

حِينَئِذٍ، تَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ الَّذِي لَمْ تُطِيعُوا شَرائِعَهُ وَلَمْ تَحفَظُوا أحكامَهُ، بَلِ اتَّبَعتُمْ عاداتِ وَشَرائِعَ الأُمَمِ المُحِيطَةِ بِكُمْ.»

13 А като пророкувах, Фелатия Венаиевия син умря. Тогава паднах на лицето си, и като извиках с висок глас, рекох: Горко, Господи Иеова! ще довършиш ли Ти останалите от Израиля?

وَبَينَما كُنتُ أتَنَبَّأُ، ماتَ فَلَطْيا بْنَ بَنايا. فَوَقَعتُ وَوَجهِي عَلَى الأرْضِ وَصَرَختُ: «آهِ! أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ! هَلْ سَتُبِيدُ كُلَّ بَقِيَّةِ إسْرائِيلَ؟» نبوّاتٌ ضدَّ الباقينَ في القدس

14 И Господното слово дойде към мене и рече:

حِينَئِذٍ، أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

15 С ине човешки, братята ти, да! твоите братя, сродните ти мъже, и целият Израилев дом, те всички са ония, на които Ерусалимските жители рекоха: Отдалечете се от Господа; нам се даде тая земя за владение.

«يا إنْسانُ، إنَّ الَّذِينَ ما زالُوا يَسكُنُونَ القُدْسَ يَتَكَلَّمُونَ بِشُرُورٍ عَلَى إخْوَتِكَ وَأقرِبائِكَ وَكُلِّ بَيتِ إسْرائِيلَ، فَيَقُولُونَ: ‹قَدِ ابتَعَدُوا كَثِيراً عَنْ مَحضَرِ اللهِ. لِذَلِكَ فَقَدْ أُعطِيَتِ الأرْضُ لَنا.›

16 З атова речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ги преместих далеч между народите, И понеже ги разпръснах по разни страни, И съм бил на тях за малко време светилище В страните гдето са отишли,

فَقُلْ لِلمَسبِيِّينَ: ‹يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: صَحِيحٌ أنِّي طَرَدتُكُمْ إلَى الأُمَمِ الأُخرَى، وَشَتَّتُّكُمْ فِي البِلادِ. لَكِنَّنِي سَأكُونُ هَيكَلَهُمْ لِفَترَةٍ قَصِيرَةٍ فِي البِلادِ الَّتِي هُمْ فِيها الآنَ.»

17 З атова речи: Така казва Господ Иеова: Ще ви събера от народите, Ще ви прибера от страните гдето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.

لِذَلِكَ قُلْ لَهُمْ: يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: سَأجمَعُكُمْ مِنْ كُلِّ الشُّعُوبِ وَالأراضِي الَّتِي شَتَّتُّكُمْ فِيها. وَسَأُعطِيكُمْ أرْضَ إسْرائِيلَ.

18 И като дойдат там, Ще махнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.

وَحِينَ يَعُودُونَ إلَى أرْضِهِمْ: سَيُزِيلُونَ كُلَّ النَّجاساتِ وَالخَطايا المَمقُوتَةِ.

19 А з ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко сърце,

وَسَأُعطِيهُمْ قَلباً مُوَحَّداً، وَأضَعُ رُوحاً جَدِيدَةً فِيهِمْ! وَسَأنزِعُ القَلبَ الحَجَرِيَّ مِنهُمْ، وَأُعطِيهِمْ قَلباً لَحمِيّاً،

20 З а да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.

لِيَتبَعُوا شَرائِعِي وَيَحفَظُوا فَرائِضِي. حِينَئِذٍ، سَيَكُونُونَ شَعبِي، وَأنا سَأكُونُ لَهُمْ إلَهاً.

21 А колкото за ония, чието сърце постъпва По гнусните им и мерзостни желания, Ще възвърна постъпките им върху главите им, Казва Господ Иеова.

أمّا الَّذِينَ تَقُودُهُمْ قُلُوبُهُمْ إلَى النَّجاساتِ وَالخَطايا الكَرِيهَةِ، فَسَأُعاقِبُهُمْ عَلَى أعْمالِهِمْ.›» يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.

22 Т огава херувимите подигнаха крилата си, и колелата се издигнаха край тях; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.

ثُمَّ رَفَعَتْ مَلائِكَةُ الكَرُوبِيمَ. أجنِحَتَها وَارتَفَعَتْ وَدَوالِيبُها بِجانِبِها، وَمَجدُ إلَهِ إسْرائِيلَ عَلَيهِا.

23 И Господната слава се издигна изсред града та застана на хълма, който е на изток от града.

فَارتَفَعَ مَجدُ اللهِ وَتَرَكَ المَدِينَةَ، وَاستَقَرَّ عَلَى الجَبَلِ الواقِعِ شَرقَ المَدِينَةِ.

24 И Духът като ме издигна отнесе ме чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.

حِينَئِذٍ، وَبَيْنَما كُنْتُ أرَى الرُّؤيا الَّتِي أراها لِيَ رُوحُ اللهِ، رَفَعَتْنِي رُوحٌ وَحَمَلَتْنِي إلَى المَسبِيِّينَ فِي أرْضِ الكَلْدانِيِّينَ. وَعِندَئِذٍ ارتَفَعَتْ عَنِّي الرُّؤيا.

25 П осле, казах на пленниците всичките думи, които Господ беше ми показал.

فَأخبَرتُ المَسبِيِّينَ بِكُلِّ ما أراهُ اللهُ لِي، وَتَكَلَّمَ بِهِ إلَيَّ.