1 С ниши се та седни в пръстта, девице, дъщерьо вавилонска; Седни на земята, а не на престол, дъщерьо халдейска; Защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.

«انزِلِي وَاجلِسِي عَلَى التُّرابِ، يا بابِلُ العَذراءُ. اجلِسِي عَلَى الأرْضِ بِلا عَرْشٍ، يا ابنَةَ الكِلدانِيِّينَ. لأنَّكِ لَنْ تُدعَي فِيما بَعْدُ ‹الرَّقِيقَةَ المُتَرَفِّهَةَ.›

2 Х вани ръчната мелница та мели брашно! Махни булото си, дигни полите си, Открий пищялите си, мини реките.

خُذِي حِجارَةَ الرَّحَى وَاطحَنِي قَمحاً لِعَمَلِ الدَّقِيقِ، أزِيلِي غِطاءَ وَجْهِكِ، ارفَعِي أطرافَ ثَوبِكِ وَاعبُرِي الأنهارَ.

3 Г олотата ти ще се открие, Да! срамотата ти ще се яви: Аз ще си възмъздя, И не ще се примиря с никого.

سَتَنكَشِفُ عَورَتُكِ، وَخِزيُكِ سَيُرَى. سَأُعاقِبُكِ، وَلَنْ أترُكَ أحَداً بِلا عِقابٍ.»

4 И мето на нашия Изкупител е Господ на Силите. Светият Израилев.

«يَقُولُ شَعبِي: ‹فادِينا، يهوه القَدِيرُ اسْمُهُ، هُوَ قُدُّوسُ إسْرائِيلَ.›

5 С еди та мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъщерьо, Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.

اجلِسِي صامِتَةً وَاذْهَبِي إلَى الظَّلامِ، يا ابنَةَ الكِلدانِيِّينَ. لأنَّكِ لَنْ تُدعَي فِيما بَعْدُ مَلِكَةَ المَمالِكِ.

6 Р азгневих се на людете Си, И предадох ги в ръката ти; Но ти не им показа милост, Ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца;

«غَضِبتُ عَلَى شَعبِيَ، فَدَنَّسْتُ الَّذِينَ هُمْ لِي! ثُمَّ سَلَّمْتُكِ إيّاهُمْ. فَلَمْ تَرحَميهُمْ بَلْ وَضَعْتِ قُيُودَكِ حَتَّى عَلَى الكِبارِ.

7 И рекла си: До века ще бъда господарка; Та не си взела това присърце, Нито си помнила сетнината му.

قُلْتِ: ‹سَأعِيشُ إلَى الأبَدِ مَلِكَةً أبَدِيَّةً.› لَمْ تُفَكِّرِي بِهَذِهِ الأُمُورِ، وَلَمْ تَتَأمَّلِي فِي عاقِبَتِها.

8 С ега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, -

لِذا اسْتَمِعِي أيَّتُها المُتَرَفِّهَةُ الجالِسَةُ فِي طُمَأنِينَةٍ. أيَّتُها القائِلَةُ لِنَفسِها: ‹أنا صاحِبَةُ السُّلطانِ، وَلَيسَ هُناكَ غَيرِي. لَنْ أتَرَمَّلَ، وَلَنْ أفقِدَ أولادِي.›

9 И двете тия неща ще дойдат върху тебе Внезапно, в един ден, Обезчадване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейства И голямото изобилие на обаянията ти.

بَلْ يُصيبُكِ هَذانِ مَعاً فَجأةً وَفِي يَومٍ واحِدٍ، تَتَرَمَّلِينَ وَتَفقِدِينَ أولادَكِ. بِالرَّغمِ مِنْ كُلِّ سِحرِكِ، وَمِنْ قُوَّةِ تَعاوِيذِكِ العَظِيمَةِ.

10 П онеже си била дързостна в нечестието си, И си рекла: Никой не ме вижда, - Понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, И си рекла в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга, -

شَعَرتِ بِالأمانِ فِي شَرِّكِ، وَقُلْتِ: ‹لا أحَدَ يَرانِي.› أضَلَّتْكِ حِكمَتُكِ وَمَعرِفَتُكِ. قُلْتِ فِي قَلبِكِ: ‹أنا صاحِبَةُ السُّلطانِ، وَلَيسَ هُناكَ غَيرِي.›

11 З атова ще дойде върху теме зло, Без да можеш да я умилостивиш; Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е било известно.

«لِذَلِكَ سَتَأتِي المَصائِبُ عَلَيكِ، وَلَنْ تَعرِفِي مَتَى سَتَحدُثُ. سَيَقَعُ الدَّمارُ عَلَيكِ، وَلَنْ تَقدِرِي أنْ تَصُدِّيهِ. وَسَتَأتِي الكارِثَةُ عَلَيكِ فَجأةً مِنْ دُونِ أنْ تَعرِفِي أنَّها آتِيَةٌ.

12 П риближи сега с обаянията си И с многото си чародейства, В които си се трудила от младостта си; Може би ще се ползуваш! може би ще уплашиш неприятеля!

اسْتَمِرِّي فِي تَعاوِيذِكِ وَسِحرِكِ، فَقَدِ انشَغَلتِ بِذَلِكَ مُنذُ صِباكِ. فَلَرُبَّما تَنجَحِينَ! وَرُبَّما تُخِيفِينَ أحَداً.

13 У морила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците, И предвещателите по новолунията, И нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе!

«أنتِ مُنهَكَةٌ مِنْ كُلِّ اسْتِشاراتِكِ. لِيَقِفِ أُولَئِكَ الَّذِينَ يَدرُسُونَ الأفلاكَ وَيُخَلِّصُوكِ. وَلِيَقِفِ أُولَئِكَ الَّذِينَ يُراقِبُونَ النُّجُومَ وَاوائِلِ الشُّهُورِ، وَيُخبِرُوكِ بِما سَيَحدُثُ لَكِ.

14 Е то, те ще бъдат като плява; Огън ще ги изгори; Не ще могат да се избавят от силата на пламъка, Понеже той не ще бъде въглен да се огрее някой, Или огън, пред който да седне.

إنَّهُمْ مِثلُ القَشِّ الَّذِي تُحرِقُهُ النّارُ. لا يَستَطِيعُونَ أنْ يُخَلِّصُوا أنفُسَهُمْ مِنْ قُوَّةِ اللَّهِيبِ. لَيسَ هَذا جَمراً لِتَستَدفِئِي بِهِ، وَلا ناراً لِتَجلِسِي أمامَها.

15 Т акива ще ти станат нещата, в които си се трудила; Ония, които са търгували с тебе от младостта ти, Ще се разбягат всеки по своя си път; Не ще има кой да те избави.

هَؤلاءِ هُمُ الَّذِينَ تَعِبتِ عَلَيهِمْ، شُرَكاؤُكِ فِي التِّجارَةِ مُنذُ صِباكِ. كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ ضَلَّ طَرِيقَهُ، وَلا يُوجَدُ مَنْ يُخَلِّصُكِ.»