1 О А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.

فِي أثناءِ ذَلِكَ، كانَ شاوُلُ ما يَزالُ غاضِباً يُهَدِّدُ بِقَتلِ تَلامِيذِ الرَّبِّ. فَذَهَبَ إلَى رَئِيسِ الكَهَنَةِ،

2 О И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.

وَطَلَبَ مِنهُ رَسائِلَ إلَى المَجامِعِ فِي دِمَشقَ، حَتَّى تُعِينَهُ عَلَى القَبضِ عَلَى أيٍّ مِنْ أتباعِ «الطَّرِيقِ،» رِجالاً كانُوا أمْ نِساءً، ثُمَّ إعادَتِهِمْ إلَى القُدسِ.

3 О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

وَبَينَما كانَ مُسافِراً، اقتَرَبَ مِنْ دِمَشقَ. وَفَجأةً وَمَضَ حَولَهُ نُورٌ مِنَ السَّماءِ.

4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

فَسَقَطَ عَلَى الأرْضِ. وَسَمِعَ صَوتاً يَقُولُ لَهُ: «شاوُلُ، شاوُلُ، لِماذا تَضطَهِدُنِي؟»

5 А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.

فَقالَ: «مَنْ أنتَ يا سَيِّدُ؟» فَقالَ: «أنا يَسُوعُ الَّذِي تَضطَهِدُهُ.

6 Н о стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

لَكِنِ انهَضْ، وَادخُلِ المَدِينَةَ، وَسَيُقالُ لَكَ هُناكَ ما يَنْبَغي أنْ تَفعَلَهُ.»

7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

أمّا الرِّجالُ المُسافِرُونَ مَعَهُ فَوَقَفُوا وَقَدِ انعَقَدَتْ ألسِنَتُهُمْ. فَقَدْ سَمِعُوا الصَّوتَ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَرَوا أحَداً.

8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

فَنَهضَ شاوُلُ عَنِ الأرْضِ، وَعِندَما فَتَحَ عَينَيهِ، لَمْ يَقدِرْ أنْ يَرَى شَيئاً. فَأمسَكُوهُ بِيَدِهِ وَاقتادُوهُ داخِلَ دِمَشقَ.

9 И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.

وَلمُدَّةِ ثَلاثَةِ أيّامٍ لَمْ يَقدِرْ أنْ يُبصِرَ، وَلَمْ يَأْكُلْ أوْ يَشرَبْ شَيئاً.

10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

وَكانَ فِي دِمَشقَ تِلمِيذٌ اسْمُهُ حَنانِيّا، فَقالَ لَهُ الرَّبُّ فِي رُؤيا: «يا حَنانِيا.» فَقالَ: «نَعَمْ يا رَبُّ.»

11 И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

فَقالَ لَهُ الرَّبُّ: «انهَضْ وَاذْهَبْ إلَى الطَّرِيقِ المُسَمَّى الزِّقاقَ المُستَقِيمَ، وَاسألْ فِي بَيتِ يَهُوذا عَنْ رَجُلٍ مِنْ طَرسُوسَ اسْمُهُ شاوُلُ، فَهُوَ هُناكَ يُصَلِّي.

12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.

وَقَدْ رَأى فِي رُؤيا رَجُلاً اسْمُهُ حَنانِيّا داخِلاً وَواضِعاً عَلَيهِ يَدَيهِ، لِكَي يَرَى ثانِيَةً.

13 Н о Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.

فَأجابَ حَنانِيّا: «يا رَبُّ، سَمِعْتُ مِنْ أشخاصٍ كَثِيرِينَ عَنْ هَذا الرَّجُلِ، وَسَمِعتُ عَنْ كُلِّ الفَظائِعِ الَّتِي فَعَلَها بِمُؤْمِنِيكَ المُقَدَّسِينَ فِي مَدينَةِ القُدسِ.

14 И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.

وَقَدْ جاءَ إلَى هُنا وَمَعَهُ تَفوِيضٌ مِنْ كِبارِ الكَهَنَةِ لاعتِقالِ كُلِّ الَّذِينَ يُؤمِنونَ باسْمِكَ.»

15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;

لَكِنَّ الرَّبَّ قالَ لَهُ: «اذْهَبْ! فَهَذا الرَّجُلُ هُوَ أداتِي المُختارَةُ لِيَحْمِلِ اسْمِي أمامَ جَمِيعِ الأُمَمِ، وَأمامَ المُلُوكِ، وَأمامَ بَنِي إسرائِيلَ.

16 з ащото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.

وَأنا سَأُرِيهِ كُلَّ ما يَنبَغي أنْ يُعانِيَهُ مِنْ أجلِ اسْمِي.»

17 И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, _

فَذَهَبَ حَنانِيّا وَدَخَلَ البَيتَ وَوَضَعَ يَدَيهِ عَلَيهِ وَقالَ: «أيُّها الأخُ شاوُلُ، أرسَلَنِي إلَيكَ الرَّبُّ يَسُوعُ الَّذِي ظَهَرَ لَكَ فِي طَرِيقِكَ إلَى هُنا. أرسَلَنِي لِكَي تَرَى ثانِيَةً وَتَمتَلِئَ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ.»

18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

فَسَقَطَتْ فَوراً مِنْ عَينَيهِ أشياءٌ كَأنَّها قُشُورٌ يابِسَةٌ، فَاسْتَرجَعَ بَصَرَهُ، وَقامَ وَاعتَمَدَ.

19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

وَبَعدَ أنْ تَناوَلَ بَعضَ الطَّعامِ، استَعادَ قُوَّتَهُ. شاوُلُ يُبَشِّرُ بَيُسُوع وَبَقِيَ شاوُلُ بَعضَ الوَقتِ مَعَ التَّلامِيذِ فِي دِمَشقَ.

20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

ثُمَّ ذَهَبَ فَوراً إلَى المَجامِعِ وَبَدَأ يُبَشِّرُ بِيَسُوعَ وَهُوَ يَشهَدُ وَيَقولُ: «إنَّ هَذا هُوَ ابنُ اللهِ.»

21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?

فَذُهِلَ كُلُّ الَّذِينَ سَمِعُوهُ وَقالُوا: «ألَيسَ هَذا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي حاوَلَ أنْ يُهلِكَ الَّذِينَ يُؤمِنُونَ بِهَذا الاسمِ فِي القُدسِ؟ ألَمْ يَأْتِ إلَى هُنا لِيَقبِضَ عَلَيهِمْ وَيَأْخُذَهُمْ إلَى كِبارِ الكَهَنَةِ؟»

22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

لَكِنَّ شاوُلَ كانَ يَزدادُ قُوَّةً، وَكانَ يُحَيِّرُ اليَهُودَ السّاكِنِينَ فِي دِمَشقَ مُبَرهِناً أنَّ يَسُوعَ هُوَ المَسِيحُ حَقّاً. هُروبُ شاوُل مِنْ دِمَشق

23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

وَبَعدَ مُرُورِ أيّامٍ كَثِيرَةٍ، تَآمَرَ اليَهُودُ لِيَقتُلُوهُ.

24 н о техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,

غَيرَ أنَّ شاوُلَ عَرَفَ بِخُطَّتِهِمْ. فَكانُوا يُراقِبُونَ بَوّاباتِ المَدِينَةِ لَيلَ نَهارَ لِكَي يَقتُلُوهُ،

25 н о учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

لَكِنَّ تَلامِيذَهُ أخَذُوهُ لَيلاً، وَوَضَعُوهُ في سَلَّةٍ، وَأنزَلُوهُ عَبرَ فُتْحَةٍ فِي سُورِ المَدينَةِ. شاوُلُ فِي مَدينَةِ القُدس

26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.

وَعِندَما جاءَ إلَى مَدينَةِ القُدسِ، حاوَلَ أنْ يَنضَمَّ إلَى التَّلامِيذِ. لَكِنَّهُمْ كانُوا كُلُّهُمْ خائِفِينَ مِنهُ، غَيرَ مُصَدِّقِينَ أنَّهُ مِنْ تَلامِيذِ يَسُوعَ.

27 Н о Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

غَيرَ أنَّ بَرنابا أخَذَهُ وَأتَى بِهِ إلَى الرُّسُلِ. وَشَرَحَ لَهُمْ كَيفَ أنَّ شاوُلَ قَدْ رَأى الرَّبَّ فِي الطَّرِيقِ وَأنَّهُ كَلَّمَهُ. وَشَرَحَ كَيفَ أنَّهُ تَحَدَّثَ فِي دِمَشقَ بِاسْمِ يَسُوعَ بِشَجاعَةٍ.

28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.

وَبَقِيَ شاوُلُ مَعَهُمْ يَتَنَقَّلُ بِحُرِّيَّةٍ فِي القُدسِ، وَيَتَحَدَّثُ بِشَجاعَةٍ بِاسْمِ الرَّبِّ.

29 И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.

وَكانَ يُحادِثُ اليَهُودَ النّاطِقِينَ بِاليُونانِيَّةِ وَيُحاجِجُهُمْ. لَكِنَّهُمْ كانُوا يَسعُونَ إلَى قَتلِهِ.

30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

فَلَمّا عَلِمَ الإخوَةُ بِهَذا، أنزَلُوهُ إلَى مَدِينَةِ قَيصَرِيَّةَ، وَأرسَلُوهُ إلَى مَدِينَةِ طَرسُوسَ.

31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

فَصارَتِ الكَنِيسَةُ فِي جَمِيعِ أنحاءِ اليَهُودِيَّةِ وَالجَلِيلِ وَالسّامِرَةِ تَتَمَتَّعُ بِفَترَةٍ مِنَ السَّلامِ، وَكانَتْ تَتَقَوَّى. وَبَينَما كانَتِ الكَنِيسَةُ تَحيا فِي خَوفِ الرَّبِّ وَتَتَشَجَّعُ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، كانَ عَدَدُ أعضائِها يَتَضاعَفُ. بُطرُسُ فِي اللِّدِّ وَيافا

32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.

وَبَينَما كانَ بُطرُسُ يَطُوفُ بِكُلِّ المُدُنِ، جاءَ لِزِيارَةِ المُؤمِنِينَ المُقَدَّسينَ فِي بَلدَةِ اللُّدِّ.

33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.

وَوَجَدَ هُناكَ رَجُلاً اسْمُهُ إينِياسُ، كانَ مَشلُولاً طَرِيحَ الفِراشِ مُدَّةَ ثَمانِي سَنَواتٍ.

34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.

فَقالَ لَهُ بُطرُسُ: «يا إينياسُ، يَشفِيكَ يَسُوعُ المِسِيحُ. فَانهَضْ وَرَتِّبْ فِراشَكَ بِنَفسِكَ.» فَنَهَضَ عَلَى الفَورِ،

35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.

فَرَآهُ كُلُّ الَّذِينَ كانُوا يَسكُنُونَ فِي اللُّدِّ وَشارُونَ فَآمَنوا بِالرَّبِّ.

36 А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

وَكانَتْ فِي يافا تِلمِيذَةٌ اسْمُها طابِيثا، أيْ «غَزالَةُ.» وَكانَتْ تَقُومُ دائِماً بِأعمالٍ حَسَنَةٍ وَتَتَصَدَّقُ عَلَى الفُقَراءِ.

37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

وَفِي ذَلِكَ الوَقتِ، مَرِضَتْ وَماتَتْ. فَغَسَلُوا جَسَدَها وَوَضَعُوهُ فِي غُرفَةٍ فِي الطّابِقِ العُلوِيِّ.

38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

وَكانَتْ بَلْدَةُ اللُّدِّ قَرِيبَةً مِنْ بَلْدَةِ يافا. فَلَمّا سَمِعَ التَّلامِيذُ أنَّ بُطرُسَ كانَ فِي اللُّدِّ، أرسَلُوا رَجُلَينِ يَرجُوانِهِ: «تَعالَ إلَينا دُونَ تَأخِيرٍ مِنْ فَضلِكَ.»

39 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

فَاسْتَعَدَّ بُطرُسُ وَذَهَبَ مَعهُما. فَلَمّا وَصَلَ أخَذُوهُ إلَى الغُرفَةِ العُلوِيَّةِ. فَوَقَفَتْ كُلُّ الأرامِلِ حَولَهُ وَهُنَّ يَبكِينَ وَيُرِينَ بُطرُسَ الأثوابَ وَالمَلابِسَ الأُخرَى الَّتِي كانَتْ تَصنَعُها غَزالَةُ وَهِيَ حَيَّةٌ.

40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

فَأخرَجَ الجَمِيعَ مِنَ الغُرفَةِ، وَسَجَدَ وَصَلَّى. ثُمَّ قالَ مُلتَفِتاً إلَى الجَسَدِ: «يا طابِيثا، انهَضِي.» فَفَتَحَتْ عَينَيها. وَلَمّا رَأتْ بُطرُسَ، جَلَسَتْ مُعتَدِلَةً.

41 И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

فَمَدَّ إلَيها يَدَهُ وَأنهَضَها. ثُمَّ دَعا المُؤمِنِينَ المُقَدَّسينَ وَالأرامِلَ وَقَدَّمَها لَهُمْ حَيَّةً.

42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

وَانتَشَرَ هَذا الخَبَرُ فِي كُلِّ أنحاءِ يافا، فَآمَنَ كَثِيرُونَ بِالرَّبِّ.

43 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон.

وَبَقِيَ بُطرُسُ فِي يافا أيّاماً كَثِيرَةً لَدَى شَخصٍ اسْمُهُ سِمعانُ، وَهُوَ دَبّاغُ جُلُودٍ.