1 А Мардохей, като се научи за всичко, що бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел, и излезе всред града та викаше със силно и горчиво викане.

وَحِينَ عَلِمَ مُرْدَخايُ بَكُلِّ ما حَدَثَ، مَزَّقَ ثِيابَهُ، وَارتَدَى الخَيْشِ وَتَمَرَّغَ بِالرَّمادِ، وَخَرَجَ إلَى وَسَطِ المَدِينَةِ وَناحَ بِمَرارَةٍ.

2 И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.

ثُمَّ جاءَ وَوَقَفَ أمامَ بَوّابَةِ المَلِكِ، فَلَمْ يُسْمَحْ لَهُ بِالدُّخُولِ. فَقَدْ كانَ مَحْظُوراً أنْ يَدْخُلَ أحَدٌ إلَى المَلِكِ وَهُوَ يَلبَسُ الخَيْشَ.

3 И във всяка област, гдето стигна тая заповед и указът на царя, стана между юдеите голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище постлано под себе си и пепел.

وَحَزِنَ اليَهُودُ كَثَيراً، وَصامُوا وَبَكَوْا وَناحُوا وَلَبِسوا الخَيْشَ وَتَمَرَّغُوا بِالرَّمادِ فِي كُلِّ بِلادِ المَلِكِ أحَشْوِيرُوشَ وَمُقاطَعاتِهِ التِي سَمِعَتْ بِالقَرارِ.

4 И момичетата и скопците на Естир влязоха та й известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохея, и да съблекат вретището от него; но той не прие.

وَأخْبَرَتِ الخادِماتُ وَالخُدّامُ أسْتِيرَ بِما حَدَثَ، فَاكتَأبَتِ المَلِكَةُ وَاضْطَرَبَتْ. وَأرسَلَت لِمُرْدَخايَ ثِياباً لِيَرتَدِيها بَدَلَ الخَيشِ، وَلَكِنَّ مُرْدَخايَ رَفَضَ ذَلِكَ.

5 Т огава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то.

فَاسْتَدعَتْ أسْتِيرُ هَتاخَ، وَهُوَ أحَدُ خُدّامِ المَلِكِ عُيِّنَ خادِماً لأسْتِيرَ، وَأمَرَتْهُ أنْ يَعرِفَ مِنْ مُرْدَخايَ ما الذِي جَعَلَهُ يَفْعَلُ هَذا.

6 И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта.

فَخَرَجَ هَتاخُ إلَى مُرْدَخايَ فِي ساحَةِ المَدِينَةِ المُقابِلَةِ لِبَوّابَةِ المَلِكِ.

7 И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.

فَأخْبَرَهُ مُرْدَخايُ بِكُلِّ ما حَصَلَ مَعهُ، وَبِأمرِ المالِ الذِي سَيَدفَعُهُ هامانُ لِخَزِينَةِ المَلِكِ لِيَقتُلَ اليَهُودَ.

8 Д аде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си.

وَأعطاهُ نُسْخَةً مِنَ القَرارِ الذِي صَدَرَ فِي مَدِينَةِ شُوشَنَ بِخُصُوصِ قَتلِ اليَهُودِ، لِيُرِيهِ لأسْتِيرَ وَيَشرَحَهُ لَها. وَأوصَى مُرْدَخايُ أسْتِيرَ أنْ تَذهَبَ إلَى المَلِكِ وَتَطلُبَ مِنهُ الرَّحمَةَ، وَأنْ تَتَوَسَّلَ إلَيهِ مِنْ أجلِ شَعبِها.

9 А тах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи.

فَذَهَبَ هَتاخُ وَأخبَرَ أسْتِيرَ بِما قالَهُ مُرْدَخايَ.

10 Е стир говори на Атаха и даде му заповед да съобщи на Мардохея така:

فَأمَرَتْ أسْتِيرُ هَتاخَ أنْ يَقُولَ لِمُرْدَخايَ:

11 В сичките царски слуги и людете от царските области знаят, че веки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя.

«كُلُّ خُدّامَ المَلِكِ وَكُلُّ النّاسِ فِي بِلادِهِ يَعْرِفُونَ أنَّ عُقُوبَةَ مَنْ يَدخُلُ إلَى المَلِكِ فِي مَجلِسِهِ دَونَ دَعوَةٍ هِيَ المَوتُ. لَكِنْ إنْ مَدَّ المَلِكُ صَولَجانَهُ الذَهَبيَّ نَحْوَ الذِي يَدْخُلُ إلَيهِ بِلا دَعْوةٍ، يُعْفَى عَنْهُ فَلا يُقْتَلُ. وَلَكِنَّهُ لَمْ يَدْعُنِي للدُخُولِ إلَيهِ مُنْذُ ثَلاثِينَ يَوماً.»

12 И известиха на Мардохея думите на Естир.

وَعِنْدَما سَمِعَ مُرْدَخايُ جَوابَ أسْتِيرَ،

13 Т огава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.

أرْسَلَ إلَيها رِسالَةً قالَ فِيها: «لا تَظُنِّي بأنَّكِ سَتَنجِينَ مِنَ العِقابِ لأنَكِ تَعِيشِينَ فِي قَصرِ المَلِكِ.

14 З ащото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?

إنْ لَمْ تَفعَلِي شَيئاً الآنَ، فَإنَّ إنْقاذَ اليَهُودِ وَنَجاتَهُم سَتَأتِي مِنْ مَكانٍ آخَرَ. أمّا أنْتِ وَعائِلَتُكِ فسَتَمُوتُونَ. وَمَنْ يَعلَمُ، فَرُبَّما أصبَحتِ مَلِكَةً لأجلِ وَقْتٍ مِثلِ هَذا.»

15 Т огава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;

فَأرسَلَت أسْتِيرُ بِالرَّدِّ التّالِي إلَى مُرْدَخايَ:

16 И ди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при цар, което не е според закона и ако погина, нека погина.

«اجمَعْ كُلَّ اليَهُودِ الَّذِينَ فِي شُوشَنَ، وَصُومُوا مِنْ أجلِي ثَلاثَةَ أيّامٍ وَثَلاثَ لَيالٍ، وَسَأصُومُ أنا وَجَوارِيَّ أيضاً، ثُمَّ سَأدخُلُ إلَى المَلِكِ، عَلَى الرُّغمِ مِنْ أنَّ هَذا يُخالِفُ أمرَهُ. فَإذا مِتُّ، فَليَكُنْ!»

17 И тъй, Мардохей отиде та извърши всичко, що му бе заповядала Естир.

فَذَهَبَ مُرْدَخايُ وَفَعَلَ ما أوْصَتْهُ بِهِ أسْتِيرُ.