1 Т огава Йона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза: -
وَمِنْ جَوْفِ السَّمَكَةِ، صَلَّى يُونانُ لإلَهِهِ ، فَقالَ:
2 В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на Шеол извиках, и Ти чу гласа ми.
«دَعَوتُ اللهَ مِنْ ضِيقِيَ فَاسْتَجابَ لِي! مِنْ أعماقِ الهاوِيَةِ صَرَختُ، فَسَمِعْتَ صُراخِي.
3 З ащото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, И потоци ме обиколиха; Всичките твои вълни и големи води преминаха над мене.
«ألقَيتَ بِي فِي البَحرِ العَمِيقِ، وَفِي قَلبِ البَحرِ أحاطَتْ بِي التَّيّاراتُ، وَجَمِيعُ أمواجِكَ الهادِرَةِ فَوْقِي.
4 И аз рекох: отхвърлен съм отпред очите Ти; Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.
عِندَئِذٍ قُلْتُ لِنَفسِي: ‹ها إنَّنِي قَدْ طُرِدتُ بَعِيداً عَنْ عَينَيكَ، لَكِنَّنِي سَأنظُرَ نَحوَ هَيكَلِكَ المُقَدَّسِ مِنْ جَدِيدٍ.›
5 В одите ме обкръжиха дори до душа, Бездната ме обгърна, Морският бурен се обви около главата ми.
«أغلَقَتِ المِياهُ عَلَيَّ، وَالبَحرُ العَمِيقُ غَمَرَنِي. عُشبُ البَحرِ التَفَّ حَولَ رَأسِي.
6 С лязох до дъното на планините; Земните лостове ме затвориха завинаги; Но пак, Ти, Господи Боже мой, си избавил живота ми из рова.
نَزَلتُ إلَى أساساتِ الجِبالِ، وَانْحَدَرتُ إلَى أعْماقِ الأرْضِ، فَظَنَنْتُ أنَّهُ أُغلِقَ وَرائِي إلَى الأبَدِ. لَكِنَّكَ أقَمتَ حَياتِي مِنَ القَبرِ، يا إلَهِي.
7 К ато чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.
«عِندَما تَعِبْتُ وَفَقَدْتُ كُلَّ أمَلٍ، تَذَكَرتُ اللهَ ، وَارتَفَعَتْ صَلاتِي إلَيكَ فِي هَيكَلِكَ المُقَدَّسِ.
8 О ния, които уповават на лъжливите суети, Оставят милостта, спазвана за тях.
«الَّذِينَ يَعبُدُونَ الأصنامَ التّافِهَةَ، يَتَخَلَّوْنَ عَنْ مَحَبَّتِهِمْ لَكَ.
9 Н о аз ще принеса жертва с хвалебен глас; Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.
أمّا أنا فَسَأُسَبِّحُكَ وَأحمَدُكَ وَأذبَحُ لَكَ، وَأُوفِي بِنُذُورِي لَكَ. فَمِنَ اللهِ يَأتِي خَلاصِي.»
10 И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.
عِنْدَئِذٍ أمَرَ اللهُ السَّمَكَةَ فَألْقَتْهُ إلَى اليابِسَةِ.