1 Г оспод говори още на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

2 Г овори на Аарона и на синовете му и на всичките израилтяни, като им кажеш: Ето какво заповяда Господ, като рече:

«كَلِّمْ هارُونَ وَبَنِيهِ وَكُلَّ بَنِي إسْرائِيلَ وَقُلْ لَهُمْ: هَذا ما أمَرَ اللهُ بِهِ.

3 В секи човек от Израилевия дом, който заколи говедо, агне, или коза в стана, или който заколи вън от стана,

إنْ ذَبَحَ أيُّ واحِدٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ ثَوراً أوْ غَنَماً أوْ ماعِزاً كَذَبِيحَةٍ فِي المُخَيَّمِ أوْ خارِجَهُ،

4 б ез да го е привел до входа на шатъра за срещане, за да го принесе Господу пред Господната скиния, той ще се счете виновен за кръв; кръв е пролял; тоя човек ще се изтреби изсред людете си;

وَلَمْ يُحضِرْهُ إلَى مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ لِيُقَدِّمَهُ ذَبِيحَةً للهِ أمامَ مَسْكَنِ اللهِ المُقَدَّسِ، يُعتَبَرُ مُذنِباً، لِأنَّهُ سَفَكَ دَماً، وَيُبادُ مِنَ الشَّعبِ.

5 с цел израилтяните да довеждат жертвите, които колят на полето и да ги принасят Господу до входа на шатъра за срещане, при свещеника, та да ги колят за примирителни жертви Господу.

فَهَدَفُ هَذِهِ الشَّرِيعَةِ أنْ يُحضِرَ بَنُو إسْرائِيلَ الذَّبائِحَ الَّتِي كانُوا يَذبَحُونَها فِي البَرِّيَّةِ إلَى اللهِ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ، إلَى الكاهِنِ، وَيَذبَحُوها كَذَبائِحِ سَلامٍ للهِ.

6 И свещеникът да поръси с кръвта Господния олтар при входа на шатъра за срещане и да изгори тлъстината за благоухание Господу.

وَيَرُشُّ الكاهِنُ الدَّمَ عَلَى مَذبَحِ اللهِ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ، وَيُحرِقُ الشَّحمَ، كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

7 Д а не принасят вече жертвите си на бесовете, след като те блудствуват; това да им бъде вечен закон във всичките им поколения.

أمّا الَّذِينَ خانُونِي بِتَقدِيمِ ذَبائِحِهِمْ لِلتُّيُوسِ، فَلا يُقَدِّمُوها فِيما بَعْدُ. لَقَدْ خانُونِي بِذَلِكَ. هَذِهِ شَرِيعَةٌ دائِمَةٌ لَهُمْ فِي كُلِّ أجيالِهِمْ.

8 К ожи им още: Който човек от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, принесе всеизгаряне или жертва,

«وَقُلْ لَهُمْ: أيُّ شَخصٍ مِنْ بَيتِ إسْرائِيلَ، أوْ غَرِيبٍ يَقُيمُ بَينَهُمْ، يُقَدِّمُ ذَبيحَةً صاعِدَةً أوْ قُرْباناً،

9 б ез да я приведе до входа на шатъра за срещане, за да я принесе Господу, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

وَلا يُحضِرُها إلَى مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ لِيُقَدِّمَها للهِ ، يُقطَعُ مِنَ الشَّعبِ.

10 А ко някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му.

«وَإنْ أكَلَ شَخصٌ مِنْ بَيتِ إسْرائِيلَ أوْ غَرِيبٌ يَعِيشُ بَينَكُمْ دَماً، فَسَأُواجِهُ ذاكَ الَّذِي أكَلَ الدَّمَ، وَسَأعزِلُهُ مِنَ الشَّعبِ.

11 З ащото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.

لِأنَّ حَياةَ الجَسَدِ فِي الدَّمِ، وَقَدْ أعطَيتُ الدَّمَ لِلتَّكفِيرِ عَنكُمْ بِسَكبِهِ عَلَى المَذبَحِ. لِأنَّ الدَّمَ يُكَفِّرُ عَنِ النّاسِ بِتَقدِيمِ حَياةٍ مُقابِلَ حَياةٍ.

12 З а това казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв.

وَلِذَلِكَ أقُولُ لَكُمْ يا بَنِي إسْرائِيلَ: لا يَأكُلُ أحَدٌ مِنْكُمْ دَماً، وَلا يَأكُلُ أيُّ غَرِيبٍ يَعِيشُ بَينَكُمْ دَماً.

13 И ако някой от израилтяните, или от заселените между тях пришелци, отиде на лов и улови животно или птица, що бива да се яде, нека излее кръвта й, па да я покрие с пръст.

«وَأيُّ واحِدٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ أوْ أيُّ غَرِيبٍ يَعِيشُ بَينَكُمْ يَصطادُ حَيواناً بَرِّيّاً أوْ طَيراً يُؤكَلَ، فَلْيَسْفِكْ دَمَهُ وَيُغَطِّيهِ بِالرَّملِ.

14 З ащото, колкото за живота на всяка твар, кръвта й - тя е животът й; за това казах на израилтяните: Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е кръвта й; всеки, който я яде, ще се изтреби.

لِأنَّ حَياةَ الكائِناتِ الحَيَّةِ فِي دَمِها. لِذَلِكَ أقُولُ لِبَنِي إسْرائِيلَ: لا تَأكُلُوا دَمَ أيِّ كائِنٍ حَيٍّ، لِأنَّ حَياةَ كُلِّ الكائِناتِ فِي دَمِها. كُلُّ واحِدٍ يَأكُلُ دَماً يُعزَلُ مِنْ شَعبِهِ.

15 И всеки човек, който яде мърша или разкъсано от звяр, бил той туземец или пришелец, нека изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта: а след това да бъде чист.

«وَكُلُّ مُواطِنٍ أوْ غَرِيبٍ يَأكُلُ حَيواناً ماتَ وَحدَهُ، أوْ حَيواناً قَتَلَهُ حَيوانٌ آخَرُ، يَنبَغِي أنْ يَغسِلَ ثِيابَهُ وَيَستَحِمَّ بِماءٍ، وَسَيَبقَى نَجِساً إلَى المَساءِ، ثُمَّ يَصِيرُ طاهِراً.

16 И ако не ги изпере и не окъпе тялото си, тогава ще носи беззаконието си.

فَإنْ لَمْ يَغسِلْ ثِيابَهُ وَلَمْ يَستَحِمَّ، فَإنَّهُ يَحمِلُ عُقُوبَةَ خَطِيَّتِهِ.»