1 В двадесет и третата година на Юдовия цар Иоас, Охозиевия син, се възцари Иохаз, Ииуевият син, над Израиля в Самария, и царува седемнадесет години.

اعتَلَى يَهُوآحازُ بْنُ ياهُو عَرْشَ إسْرائِيلَ فِي السّامِرَةِ فِي السَّنَةِ الثّالِثَةِ وَالعِشْرِينَ مِنْ حُكمِ يُوآشَ بْنِ أخَزْيا لِيَهُوذا. وَحَكَمَ يَهُوآحازُ سَبْعَ عَشْرَةَ سَنَةً.

2 Т ой върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши; не се остави от тях.

وَفَعَلَ يَهُوآحازُ الشَّرَّ أمامَ اللهِ. وَسارَ فِي طَرِيقِ يَرُبْعامَ بْنِ ناباطَ الَّذِي جَعَلَ بَنِي إسْرائِيلَ يُخطِئُونَ. فارتَكَبَ خَطاياهُ نَفْسَها وَلَمْ يَتَوَقَّف عَنِ ارتكابها.

3 З атова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Езалия, и в ръката на Венадада, Азаиловия син.

فاشْتَدَّ غَضَبُ اللهِ عَلَى إسْرائِيلَ. وَجَعَلَهُمْ تَحتَ سَيطَرَةِ حَزائِيلَ وَبَنْهَدَدَ بِنِ حَزائِيلَ مُدَّةً طَوِيلَةً مِنَ الزَّمَنِ. اللهُ يَرحَمُ بَنِي إسْرائِيل

4 Т огава Иоахаз се помоли Господу; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израиля, как сирийският цар ги притесняваше.

حِينَئِذٍ، تَوَسَّلَ يَهُوآحازُ إلَى اللهِ أنْ يُساعِدَهُمْ. فَاسْتَجابَ لَهُ اللهُ ، لِأنَّهُ رَأى مُعاناةَ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى أيْدِي الأرامِيِّينَ.

5 ( И Господ даде избевител на Израиля, така щото се отърваха изпод ръката на сирийците, та израилтяните живееха в жилищата си, както по-напред;

فَأرسَلَ اللهُ مَنْ يُنقِذُ إسْرائِيلَ. فَحَرَّرَهُمْ مِنْ سَيطَرَةِ الأرامِيِّينَ. فَعادَ بَنُو إسْرائِيلَ إلَى بُيُوتِهِمْ كَالسّابِقِ.

6 о баче не се оставиха от греховете на дома на Еровоама, с които направи Израиля да греши, а в тях ходиха; и ашерата още стоеше в Самария).

غَيرَ إنَّ بَنِي إسْرائِيلَ لَمْ يَتَوَقَّفُوا عَنِ السَّيرِ فِي طَرِيقِ عائِلَةِ يَرُبْعامَ الَّذِي جَعَلَ بَنِي إسْرائِيلَ يُخطِئُونَ. فَاسْتَمَرُّوا فِي ارتِكابِ خَطاياهُ نَفسِها، وَأبقَوْا عَلَى أعمِدَةِ عَشْتَرُوتَ فِي السّامِرَةِ.

7 З ащото сирийският цар не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десек хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст.

وَألحَقَ مَلِكُ أرامَ هَزِيمَةً بِجَيشِ يَهُوآحازَ. وَقَضَى عَلَى مُعظَمِ جُنُودِهِ. فَلَمْ يَبقَ لإسْرائِيلَ إلّا خَمْسِينَ فارِساً، وَعَشْرَ مَرْكَباتٍ، وَعَشْرَةَ آلافِ جُندِيٍّ مِنَ المُشاةِ. وَأذَلَّهُمْ كَأنَّهُمْ تُرابٌ يُداسُ.

8 А останалите дела на Иоахава, и всичко що извърши и юначествата му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ يهُوآحازَ وَبُطُولاتِهِ، فَهَيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ.

9 И Иоахаз заспа с бящите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари син му Иоас.

وَماتَ يَهُوآحازُ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ فِي السّامِرَةِ. وَخَلَفَهُ ابْنُهُ يَهُوآشُ مَلِكاً. حُكْمُ يَهُوآشَ لإسْرائِيل

10 В тридесет и седмата година на Юдовия цар Иоас, се възцари Иоас, Иоахазовият син, над Израиля в Самария, и царува шестнадесет години.

وَاعتَلَى يَهُوآشُ بْنُ آحازَ عَرشَ إسْرائِيلَ فِي السّامِرَةِ فِي السَّنَةِ الثّالِثَةِ وَالسَّبْعِينَ مِنْ حُكمِ يَهُوآشَ لِيَهُوذا. وَحَكَمَ يَهُوآشُ سِتَّ عَشْرَةَ سَنَةً.

11 Т ой върши зло пред Господа; не остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши, а в тях ходи.

وَفَعَلَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ. وَسارَ عَلَى نَهْجِ يَرُبْعامَ بْنِ ناباطَ الَّذِي جَعَلَ بِخَطاياهُ بَنِي إسْرائِيلَ يُخطِئُونَ، وَلَمْ يَتَوَقَّفْ عَنِ ارْتِكابِها.

12 А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ يَهُوآشَ، وَحُرُوبِهِ الجَبّارَةِ مَعَ أمَصْيا، مَلِكِ يَهُوذا، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ.

13 И Иоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Иоас биде погребан в Самария с Израилевите цари.

وَماتَ يَهُوآشُ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ فِي السّامِرَةِ مَعَ مُلُوكِ إسْرائِيلَ. وَخَلَفَهُ فِي الحُكمِ يَرُبْعامُ. يَهُوآشُ يَزُورُ ألِيشَع

14 В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевитят цар слезе при нето та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!

وَمَرِضَ ألِيشَعُ. وَفِيما بَعْدُ ماتَ بِمَرَضِهِ هَذا. فَذَهَبَ يَهُوآشُ مَلِكُ إسْرائِيلَ لِيَزُورَهُ، وَبَكَى عَلَيهِ وَقالَ: «يا أبِي! يا أبِي! هَلْ حانَ الآنَ وَقْتُ مَرْكَبَةِ إسْرائِيلَ وَخَيلِها؟»

15 А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.

فَقالَ ألِيشَعُ لِيَهُوآشَ: «خُذْ قَوْساً وَبَعضَ السِّهامِ.»

16 Т огава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече:

فَقالَ ألِيشَعُ لِمَلِكِ إسْرائِيلَ: «ضَعْ يَدَكَ عَلَى القَوْسِ.» فَوَضَعَ يَدَهُ عَلَى القَوْسِ. ثُمَّ وَضَعَ ألِيشَعُ يَدَيهِ عَلَى يَدَيِّ المَلِكِ.

17 О твори источния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението то сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.

ثُمَّ قالَ ألِيشَعُ: «افتَحِ النّافِذَةَ الشَّرْقِيَّةَ.» فَفَتَحَها. فَقالَ ألِيشَعُ: «أطلِقِ السَّهْمَ.» فَأطلَقَهُ يَهُوآشُ. فَقالَ ألِيشَعُ: «هَذا هُوَ سَهْمُ نَصْرِ اللهِ عَلَى أرامَ. سَتَهْزِمُ الأرامِيِّينَ فِي أفِيقَ. وَسَتَقضِي عَلَيهِمْ.»

18 Р ече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана.

وَقالَ ألِيشَعُ: «خُذِ الأقْواسَ.» فَأخَذَها يَهُوآشُ. فَقالَ ألِيشَعُ لِمَلِكِ إسْرائِيلَ: «اضْرِبِ الأرْضَ.» فَضَرَبَ يَهُوآشُ الأرْضَ ثَلاثَ مَرّاتٍ، ثُمَّ تَوَقَّفَ.

19 А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш; но сега само три пъти ще поразиш сирийците.

فَغَضِبَ رَجُلُ اللهِ عَلَيهِ. فَقالَ ألِيشَعُ: «كانَ عَلَيكَ أنْ تَضْرِبَ خَمْسَ مَرّاتٍ أوْ سِتَّ مَرّاتٍ فَحِينَئِذٍ كُنْتَ سَتَقضِي عَلَى الأرامِيِّينَ قَضاءً مُبرَماً! أمّا الآنَ، فَإنَّكَ لَنْ تَهزِمَهُمْ غَيرَ ثَلاثِ مَرّاتٍ.» مُعجِزَةٌ عِندَ قَبْرِ ألِيشَع

20 И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някой моавски чети опустошаваха земята.

وَماتَ ألِيشَعُ وَدُفِنَ. وَفِي يَومٍ مِنْ أيّامِ الرَّبِيعِ، جاءَتْ فِرَقُ مِنَ الجُنُودِ المُوآبِيِّينَ لِغَزوِ إسْرائِيلَ.

21 И неколцина израилтяни като погребваха един човек, ето, видяха чета: затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.

وَكانَ أُناسٌ يَدفِنُونَ رَجُلاً. فَلَمَّأ رَأَوْا الغُزاةَ المُوآبِيِّينَ، أسْرَعُوا بِإلقاءِ المَيِّتَ فِي قَبْرِ ألِيشَعَ. وَما إنْ مَسَّ المَيِّتُ عِظامَ ألِيشَعَ، حَتَّى عادَ إلَى الحَياةِ وَوَقَفَ عَلَى قَدَمَيهِ. يَهُوآشُ يَسْتَعِيدُ مُدُنَ إسْرائِيل

22 И сирийският цар Азаил притесняваше Израиля през всичките дни на Иоахаза.

وَضايَقَ حَزائِيلُ، مَلِكُ أرامَ، إسْرائِيلَ طَوالَ أيّامِ حُكْمِ يَهُوآحازَ.

23 Н о Господ им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и не ги отхвърли още от присъствието Си;

غَيرَ أنَّ اللهَ تَحَنَّنَ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ وَرَحَمَهُمْ بِسَبَبِ عَهدِهِ مَعَ إبْراهِيمَ وَإسْحَاقَ وَيَعقُوبَ. فَلَمْ يَشَأْ أنْ يَنفِيَهُمْ مِنَ الأرْضِ أوْ يَتَخَلَّى عَنْهُمْ بَعدُ.

24 з ащото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари син му Венадад.

وَماتَ حَزائِيلُ، مَلِكُ أرامَ، فَخَلَفَهُ فِي الحُكمِ بِنْهَدَدُ.

25 И оас, Иоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадада, Азаиловия син, градовете, които Азаил беше отнел от ръката на баща му Иоахаза във война. Три пъти го порази Иоас, и взе обратно Израилевите градове.

وَقَبلَ أنْ يَمُوتَ، كانَ قَدِ اسْتَولَى عَلَى بَعضِ المُدُنِ مِنْ يَهُوآحازَ أبِي يَهُوآشَ. لَكِنَّ يَهُوآشَ عادَ وَاسْتَرَدَّ هَذِهِ المُدُنَ مِنْ بِنْهَدَد بنِ حَزَائيلَ. فَهَزَمَ يَهُوآشُ بِنْهَدَدَ ثَلاثَ مَرّاتٍ وَاسْتَعادَ مُدُنَ إسْرائِيلَ.