1 П ри това, Господното слово дойде към мене и рече:

وَجاءَتْ إليَّ كَلِمَةُ اللهِ:

2 С ине човешки, насочи лицето си против хълма Сиир, и пророкувай против него, като му речеш:

«انظُرْ يا إنسانُ نَحوَ سَعِيرَ وَتنَبَّأْ ضِدَّها.

3 Т ака казва Господ Иеова: Ето, хълме Сиир, Аз съм против тебе; ще простра ръката Си против тебе, и ще те обърна в опустошение и ще бъдеш за учудване.

قُلْ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «‹أنا ضِدُّكَ يا جَبَلَ سَعِيرَ، وَقَدْ رَفَعتُ يَدِي لِأضرِبَكَ، لِأُدَمِّرُ أرْضَكَ بِالكامِلِ.

4 Щ е разоря градовете ти, и ти ще запустееш; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

سَأُحَوِّلُ مُدُنَكَ إلَى خَرائِبَ، وَاُدَمِّرُها بِالكامِلِ. حِينَئِذٍ، تَعلَمُ أنِّي أنا اللهُ.

5 П онеже си хранил непрекъсната омраза, и си предал израилтяните в силата на меча във времето на бедствието им, когато беззаконието им е стигнало до края си;

لأنَّكَ كَرِهتَ إسْرائِيلَ، وَجَعَلْتَ مِنْ نَفسِكَ عَدُوّاً لَها إلَى الأبَدِ، وَأسلَمْتَ بَني إسْرائِيلَ لِيُقتَلُوا بِالسَّيفِ فِي يَومِ حُلولِ الكارِثَةِ عَلَيهِمْ، فِي وَقتِ عِقابِهِمِ النِّهائِيِّ.›»

6 з атова, заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, ще те предам на кръв, и кръв ще те преследва; понеже не си намразил кръвта, то кръв ще те преследва.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «أُقسِمُ بِذاتِي إنِّي سَأُعِدُّكَ لِسَفكِ الدَّمِ، فَيُلاحِقُكَ الدَّمُ أينَما ذَهبتَ. أنتَ لَمْ تَرفُضْ سَفكَ الدَّمِ، لِذَلِكَ سَيُلاحِقُكَ سَفكُ الدَّمِ.

7 Т ака ще направя хълма Сиир да бъде за учудване и да запустее; и ще изтребя от него и оня, който минава, и оня, който се връща.

سَأُحَوِّلُ جَبَل سَعِيرٍ إلَى خَرابٍ كامِلٍ، وَسَأُوقِفُ كُلَّ سَفَرٍ عَبرَ أرْضِكَ.

8 Щ е напълня планините му с убитите му; по хълмовете ти, по долините ти, и по всичките ти реки ще паднат убитите от нож.

وَسَأُغَطِّي جِبالَكَ وَتِلالَكَ وَوِديانَكَ وَجَداوِلَكَ بِجُثَثِكَ، جُثَثِ رِجالٍ سَقَطُوا بِالسَّيفِ هُناكَ.

9 Щ е обърна на вечно опустошение, и градовете ти няма да се населят; и ще познаете, че Аз съм Господ.

سَتَكونَ أرْضُكَ خَراباً إلَى الأبَدِ، وَلَنْ تَعُودَ مُدُنُكَ تُسكَنُ. حِينَئِذٍ، تَعلَمُ أنِّي أنا اللهُ.

10 П онеже си рекъл: Тия два народа и тия две страни ще бъдат мои, и ние ще ги владеем, ако и да е бил Господ там,

لِأنَّكَ قُلتَ: «سَنَأخُذُ أرْضَ هَذِينِ الشَّعبَينِ وَهَذَينِ البَلَدَينِ وَممتَلَكاتِهِما.›» مَعَ أنَّ اللهُ يَسكُنُ فِيهما

11 з атова, заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, ще постъпя според гнева и според завистта, която си показал поради омразата си към тях; и ще им се бъда познат, когато те съдя.

فَهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «أُقسِمُ بِذاتِي، إنِّي سَأتَعامَلُ مَعَكُمْ بِحَسَبِ غَضَبِكُمْ وَحَسَدِكُمُ اللَّذَينِ ظَهَرا بِسَبِبِ كُرهِكُمْ لِشَعبِي. سَأُدِينُكُمْ فَيَعلَمَ شَعبِي أنَّنِي فِي وَسَطِهِمْ.

12 И ти ще познаеш, че Аз Господ чух всичките хули, които си произнесъл против Израилевите планини, като си рекъл: Те запустяха; нам са дадени за храна.

وَسَتَعلَمُونَ أنتُمْ أنِّي أنا اللهُ. «قَدْ سَمِعْتُ كُلَّ الشَّتائِمِ الَّتِي تَكَلَّمْتُمْ بِها ضِدَّ جِبالِ إسْرائِيلَ. قُلْتُمْ: ‹قَدْ هَلَكُوا وَصارُوا طَعاماً لَنا!›

13 И с устата си говорихте високомерно против Мене, и казахте много думи против Мене; аз чух.

تَفاخَرْتُمْ وَتَكَلَّمْتُمْ عَلَيَّ. تَفاخَرْتُمْ بِأوثانِكُمْ أمامِي، وَأنا قَدْ سَمِعْتُ!»

14 Т ака казва Господ Иеова: Когато се весели целият свят, Аз ще те направя пуст.

لِذا، هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «سَتَفرَحُ الأرْضُ حِينَ أُدَمِّرُكُمْ.

15 К акто си се развеселил за дето запустя наследството на Израилевия дом, така направя на тебе; ще запустееш, хълме Сиир, и целият Едом, да! целият; и ще познаят, че Аз съм Господ.

كَما فَرِحْتُمْ بِخَرابِ أرْضَ بَيتِ إسْرائِيلَ. فَكَذَلِكَ سَأفعَلُ بِكُمْ. سَيَخْرَبُ جَبَلُ سَعِيرَ، بَلْ كُلُّ أدُومَ! حِينَئِذٍ، سَتَعرِفُونَ أنِّي أنا اللهُ.»