1 М анасия бе дванадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му бе Ефсива.

كانَ مَنَسَّى فِي الثّانِيَةَ عَشْرَةَ مِنْ عُمْرِهِ عِندَما اعتَلَى عَرِشَ يَهُوذا. وَحَكَمَ خَمْسَةً وَخَمْسِينَ سَنَةً فِي القُدْسِ. وَكانَ اسْمُ أُمِّهِ حَفْصِيبَةَ.

2 Т ой върши зло пред Господа според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.

وَفَعَلَ مَنَسَّى الشَّرَّ أمامَ اللهِ. وَتَبَنَّى المُمارَساتِ البَشِعَةَ لِلشُّعُوبِ الَّتِي طَرَدَها اللهُ مِنَ الأرْضِ الَّتِي أخَذَها بَنُو إسْرائِيلَ.

3 У строи изново високите места, които баща му Езекия бе съборил, издигна жертвеници на Ваала и направи ашера, както Израилевият цар Ахаав беше сторил, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.

وَأعادَ مَنَسَّى بِناءَ المُرتَفَعاتِ الَّتِي كانَ قَدْ هَدَمَها أبُوهُ حَزَقِيّا. وَأعادَ بِناءَ مَذابِحَ لِلبَعلِ وَأقامَ عَمُودَ عَشْتَرُوتَ، كَما فَعَلَ أخآبُ مَلِكُ إسْرائِيلَ. وَعَبَدَ مَنَسَّى نُجُومَ السَّماءِ وَخَدَمَها.

4 Т оже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще настаня името Си.

وَبَنَى مَذابِحَ لِلآلِهَةِ الزّائِفَةِ فِي بَيتِ اللهِ الَّذِي قالَ عَنهُ اللهُ: «سَأضَعُ اسْمِي إلَى الأبَدِ فِي القُدسِ.»

5 И здигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.

وَبَنَى مَنَسَّى مَذابِحَ لِنُجُومِ السَّماءِ فِي ساحَتَي بَيتِ اللهِ.

6 И преведе сина си през огъня, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с връчове; той извърши голямо зло пред Господа та го разгневи.

وَأحرَقَ أيْضاً أبناءَهُ كَقَرابِينَ. وَاسْتَعانَ بِالسِّحْرِ وَالعِرافَةِ لِمُحاوَلَةِ مَعرِفَةِ المُستَقبَلِ. وَاسْتَخدَمَ وُسَطاءَ رُوحانِيِّينَ وَمُشَعوِذِينَ. وَأكثَرَ مَنَسَّى مِنْ عَمَلِ الشَّرِّ أمامَ اللهِ. فَغَضِبَ اللهُ غَضَباً شَدِيداً.

7 И ваяният идол на ашерата, който направи, постави в дома, за който Господ каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;

وَصَنَعَ مَنَسَّى تِمثالاً مَنحُوتاً لِعَشْتَرُوتَ، وَوَضَعَهُ فِي الهَيكَلِ. وَهُوَ الهَيكَلُ الَّذِي كانَ اللهُ قَدْ قالَ لِداوُدَ وَابْنِهِ سُلَيْمانَ عَنْهُ: «اختَرْتُ القُدْسَ مِنْ كُلِّ مُدُنِ إسْرائِيلَ. سَأضَعُ اسْمِي فِي الهَيكَلِ فِي القُدْسِ إلَى الأبَدِ.

8 и няма вече да направя нозете на Израиля да блуждаят вън от земята, която дадох на бащите им, само ако внимават да вършат всичко що им заповядах, напълно според закона, който слугата Ми Моисей им даде.

وَلَنْ أدَعَهُمْ يُطرَدُونَ مِنَ الأرْضِ الَّتِي أعطَيتُها لآبائِهِمْ. بَلْ سَأدَعُهُمْ يَبقُونَ فِي أرْضِهِمْ، إذا أطاعُوا كُلَّ وَصايايَ وَكُلَّ التَّعالِيمِ الَّتِي أعطاها لَهُمْ عَبدِي مُوسَى.»

9 Н о не послушаха; а Манасия го подмами да вършат по-лошо от народите, които Господ погуби пред израилтяните.

لَكِنَّهُمْ لَمْ يَسمَعُوا، بَلْ جَرَّهُمْ مَنَسَّى إلَى عَمَلِ شُرُورٍ أقبَحَ مِنْ كُلِّ الشُّرُورِ الَّتِي مارَسَتْها الشُّعُوبُ الَّتِي طَرَدَها اللهُ مِنْ كَنْعانَ قَبلَ دُخُولِ بَنِي إسْرائِيلَ إلَيها.

10 Т огава Господ говори чрез слугите Си пророците, казвайки:

وَقالَ اللهُ عَلَى لِسانِ خُدّامِهِ الأنبِياءِ:

11 П онеже Юдовите царе Манасия стори тия мерзости, и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и чрез идолите си направи и Юда да съгреши,

«عَمِلَ مَنَسَّى كُلَّ هَذِهِ الأشياءِ البَغِيضَةِ. وَزادَتْ شُرُورُهُ عَلَى شُرُورِ الأمُّورِيِّينَ مِنْ قَبلِهِ، وَجَرَّ يَهُوذا إلَى الخَطِيَّةِ بِسَبَبِ أوْثانِهِ.

12 з атова, така казва Господ Израилевият Бог: Ето Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, щото на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши.

لِهَذا يَقُولُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹ها إنِّي جالِبٌ ضِيقاً كَثِيراً عَلَى القُدْسِ وَعَلَى يَهُوذا سَيُصْدَمُ كُلُّ مَنْ يَسْمَعُ بِهِ.

13 И ще простра върху Ерусалим същата мерилна връв, която прострях върху Самария, и същия отвес, който прострях върху Ахавовия дом; и ще избърша Ерусалим както избърсва някой едно блюдо, и като го избърше, обръща го наопаки.

وَما عَمِلْتُهُ بِالسّامِرَةِ وَبَيتِ أخآبَ سَأعْمَلُهُ بِالقُدْسِ. وَكَما يُمْسَحُ صَحْنٌ وَيُقلَبُ إلَى الأسْفَلِ، كَذَلِكَ سَأفعَلُ بِالقُدْسِ.

14 И ще отхвърля останалите от наследството Си, и ще ги предам в ръката на неприятелите им; и те ще бъдат разграбени и пленявани от всичките си неприятели,

وَسَأتْرُكُ ما يَتَبَقَّى مِنْ شَعبِي. وَسَأنْصُرُ أعداءَهُمْ عَلَيهِم، فَيَسْبِيهِمْ أعداؤهُمْ كَأنَّهُمْ غَنائِمُ حَرْبٍ،

15 з ащото вършеха зло пред Мене и Ме разгневиха от деня, когато бащите им излязоха из Египет, до днес.

لِأنَّهُمْ عَمِلُوا ما لا يُرْضِينِي. أغضَبُونِي مُنْذُ يَوْمِ خُرُوجِ آبائِهِمْ مِنْ مِصْرَ وَحَتَّى اليَوْمِ.

16 П ри това, освен греха, с който направи Юда да съгреши като върши зло пред Господа, Манасия проля и твърде много невинна кръв, докле напълни Ерусалим от единия край до другия.

وَقَتَلَ مَنَسَّى أبْرِياءَ كَثِيرِينَ، وَأغرَقَ القُدْسَ بِدَمِهِمْ. تُضافُ هَذِهِ الخَطايا كُلُّها إلَى الخَطِيَّةِ الَّتِي جَرَّ بِها يَهُوذا لِلخَطِيَّةِ، حَتَّى فَعَلُوا الشَّرَّ أمامَ اللهِ.›»

17 А останалите дела на Манасия, и всичко що извърши, и грехът, който стори, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ مَنَسَّى وَخَطاياهُ الَّتِي ارتَكَبَها، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ يَهُوذا.

18 И Манасия заспа с бащите си, и биде погребан в градината на своята къща, в градината на Оза; и вместо него се възцари син му Амон.

وَماتَ مَنَسَّى وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ. دُفِنَ فِي بُسْتانِ بَيتِهِ الَّذِي دُعِيَ «بُسْتانَ عُزّا.» وَخَلَفَهُ فِي الحُكْمِ ابْنُهُ آمُونُ. آمُونُ مَلِكُ يَهُوذا

19 А мон бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува две години в Ерусалим; а името на майка му бе Месулемета, дъщеря на Аруса от Иотева.

كانَ آمُونُ فِي الثّانِيَةِ وَالعِشْرِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِندَما اعتَلَى العَرْشَ. وَحَكَمَ سَنَتَينِ فِي القُدْسِ. وَكانَ اسْمُ أُمِّهِ مَشُلَّمَةَ بِنْتَ حارُوصَ، مِنْ يَطْبَةَ.

20 Т ой върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия.

وَفَعَلَ آمُونُ الشَّرَّ أمامَ اللهِ كَأبِيهِ مَنَسَّى.

21 Х оди напълно в пътя, в който ходи баща му, и служи на идолите, на които служеше баща ме, та им се поклони.

وَعاشَ آمُونُ عَلَى نَهْجِ أبِيهِ. فَعَبَدَ وَخَدَمَ الأوثان الَّتِي عَبَدَها وَخَدَمَها أبُوهُ.

22 И остави Господа Бога на бащите си, и не ходи в Господния път.

وَهَكَذا تَجاهَلَ اللهَ ، إلَهَ آبائِهِ، وَلَمْ يَعِشْ كَما يُرْضِي اللهَ.

23 А слугите на Амона направиха заговор против него та убиха царя в собствената му къща.

وَتَآمَرَ خُدّامُ آمُونَ عَلَيهِ وَقَتَلُوهُ فِي بَيتِهِ.

24 О баче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговор против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.

فَقامَ شَعبُ البَلَدِ وَقَتَلُوا كُلَّ الَّذِينَ تَآمَرُوا عَلَى آمُونَ وَقَتَلُوهُمْ. ثُمَّ نَصَّبُوا ابْنَهُ يُوشِيّا مَلِكاً بَعْدَهُ.

25 А останалите дела, които извърши Амон, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ آمُونَ، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ يَهُوذا.

26 И погребаха го в гроба му в градината на Оза; и вместо него се възцари син му Иосия.

وَدُفِنَ آمُونُ فِي قَبْرِهِ فِي بُسْتانِ عُزّا. وَخَلَفَهُ فِي الحُكْمِ ابْنُهُ يُوشِيّا.