1 Т огава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

بَعْدَ أربَعَ عَشْرَةَ سَنَةٍ، عُدْتُ إلَى القُدْسِ ثانِيَةً وَمَعِي بَرْنابا، وَكَذَلِكَ اصْطَحَبْتُ تِيطُسَ.

2 ( А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

عُدْتُ بِناءً عَلَى إعلانٍ مِنَ اللهِ. وَفِي لِقاءٍ خاصٍّ، شَرَحْتُ للقادَةِ البارِزِينَ هُناكَ مَضْمونَ البِشارَةِ الَّتِي أُبَشِّرُ بِها بَينَ غَيرِ اليَهُودِ، حَتَّى لا تَكُونَ جُهُودِي فِي الماضِي أوَ الحاضِرِ بِلا فائِدَةٍ.

3 Н о даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

وَحَتَّى تِيطُسَ الَّذِي كانَ مَعِي، وَهُوَ يُونانِيٌّ، لَمْ يُجبِرْهُ أحَدٌ عَلَى أنْ يُختَنَ.

4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

وَقَدْ أُثِيرَ هَذا المَوضُوعُ بِسَبَبِ أشخاصٍ يَدَّعُونَ أنَّهُمْ إخْوَةٌ، تَسَلَّلوا بَينَنا لِيَتَجَسَّسُوا عَلَينا، وَيَحرِمونا مِنَ الحُرِّيَّةِ الَّتِي لَنا فِي المَسِيحِ يَسُوعَ، فَيَتَمَكَّنُوا مِنِ استِعبادِنا.

5 н а които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

لَكِنَّنا لَمْ نَخضَعْ لَهُمْ وَلا لِلَحظَةٍ واحِدَةٍ، لِكَي نُحافِظَ لَكُمْ عَلَى ثَباتِ البِشارَةِ الحَقِيقِيَّةِ.

6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека),

وَمِنْ هَؤُلاءِ أشخاصٌ يُعتَبَرُونَ بارِزِينَ! لَكِنْ لا فَرْقَ عِندِي، لِأنَّ كُلَّ النّاسِ مُتَساوُونَ أمامَ اللهِ، فَلَمْ يَزِدْ أُولَئِكَ شَيئاً عَلَى رِسالَتِي.

7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

بَلْ عَلَى العَكْسِ، فَقَدْ رَأَوْا أنِّي مُؤْتَمَنٌ عَلَى البِشارَةِ لِأنشُرَها بَينَ غَيرِ اليَهُودِ، كَما أنَّ بُطْرُسَ مُؤْتَمَنٌ عَلَى نَشْرِها بَينَ اليَهُودِ.

8 ( защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

فَاللهُ الَّذِي جَعَلَ بُطرُسَ رَسُولاً لِليَهُودِ، هُوَ جَعَلَني رَسُولاً لِغَيرِ اليَهُودِ.

9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

وَبَعْدَ أنْ أدرَكَ أعْمِدَةُ الكَنيسَةِ البارِزِينَ: يَعقُوبُ وَبُطرُسُ وَيُوحَنّا، النِّعمَةَ الَّتِي أعطانِي إيّاها اللهُ، وَضَعُوا أيدِيَهُمْ عَلَيَّ وَعَلَى بَرْنابا لِكَي نَذْهَبَ إلَى غَيرِ اليَهُودِ، بَينَما يَذْهَبُونَ هُمْ إلَى اليَهُودِ

10 И скаха само да помним сиромасите,

عَلَى أنْ نَتَذَكَّرَ فُقَراءَهُمْ. وَقَدْ كُنْتُ حَرِيصاً عَلَى ذَلِكَ. بُولُسُ يُواجِهُ بُطرُس

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

وَلَكِنْ عِندَما جاءَ بُطرُسُ إلَى أنْطاكِيَةَ، وَاجَهْتُهُ مُباشَرَةً لِأنَّهُ كانَ مُخطِئاً.

12 П онеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.

فَقَبلَ وُصُولِ بَعضِ الرِّجالِ مِنْ طَرَفِ يَعقُوبَ، كانَ بُطرُسُ يَأْكُلُ مَعَ غَيرِ اليَهُودِ. وَلَكِنْ عِندَما وَصَلُوا، انسَحَبَ وَعَزَلَ نَفسَهُ، لِأنَّهُ كانَ خائِفاً مِنَ اليَهُودِ.

13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

وَانضَمَّ إلَيهِ بَقِيَّةُ اليَهُودِ أيضاً فِي رِيائِهِ، حَتَّى إنَّ بَرْنابا انقادَ إلَى رِيائِهِمْ.

14 Н о, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

وَعِندَما رَأيتُ أنَّهُمْ لَمْ يَكُونُوا يَسلُكُونَ كَما يَليقُ بِالبِشارَةِ الحَقِيقِيَّةِ، قُلْتُ لِبُطرُسَ أمامَ الجَمِيعِ: «إنْ كُنْتَ، وَأنتَ يَهُودِيُّ الأصلَ، تَعِيشُ كَغَيرِ اليَهُودِ، فَكَيفَ تُجبِرُ غَيرَ اليَهُودِ عَلَى أنْ يَتَّبِعُوا التَّقالِيدَ اليَهُودِيَّةَ؟»

15 Н ие, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците

نَحنُ وُلِدْنا يَهُوداً، وَلَسْنا مِنَ الأُمَمِ الأُخرَى الخاطِئَةِ.

16 к ато знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа,

وَلَكِنَّنا نَعلَمُ أنَّ الإنسانَ لا يَتَبَرَّرُ أمامَ اللهِ بِحِفظِهِ للشَّرِيعَةِ، بَلْ بِالإيمانِ بِيَسُوعَ المَسِيحِ. وَلِهَذا آمَنّا بِالمَسِيحِ يَسُوعَ لِكَي نَتَبَرَّرَ أمامَ اللهِ بِالإيمانِ فِي المَسِيحِ وَلَيسَ بِسَبَبِ حِفْظِنا لِلشَّرِيعَةِ. لِأنَّهُ لا أحَدَ يَتَبَرَّرُ بِحِفظِ الشَّرِيعَةِ.

17 Н о, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

فَبِما أنَّنا نَطلُبُ أنْ نَتَبَرَّرَ في المَسِيحِ، يَتَبَيَّنُ أنَّنا نَحنُ اليَهودَ خُطاةٌ أيضاً كَبَقِيَّةِ الأُمَمِ. فَهَلْ يَعنِي هَذا أنَّ المَسَيحَ قادَنا إلَى الخَطِيَّةِ؟ بِالطَّبْعِ لا!

18 З ащото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

لَكِنْ إنْ أعَدْتُ بِناءَ التَّعلِيمِ الَّذِي هَدَمْتُهُ سابِقاً، أكُونُ حِينَئِذٍ مُخْطِئاً.

19 З ащото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

لأنَّني، بِحَسَبِ الشَّرِيعَةُ، قَدْ مِتُّ بِالنِّسْبَةِ لِلشَّرِيعَةِ، لِأحيا للهِ. مَعَ المَسِيحِ صُلِبْتُ،

20 С ъразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

فَأحيا بَعْدَ ذَلِكَ، لا أنا، بَلِ المَسِيحُ يَحيا فِيَّ. فَالحَياةُ الَّتِي أعِيشُها الآنَ فِي جِسْمي هَذا، أعِيشُها بِالإيمانِ بابْنِ اللهِ الَّذِي أحَبَّنِي وَقَدَّمَ نَفسَهُ بَدَلاً مِنِّي.

21 Н е осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

وَأنا لا أرفُضُ نِعمَةَ اللهِ هَذِهِ، لِأنَّهُ إنْ كانَ التَّبرِيرُ مُمْكِناً بِالشَّرِيعَةِ، فَإنَّ مَوتَ المَسِيحِ بِلا فائِدَةٍ!