1 Т огава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

Then after a period of fourteen years I went up again to Jerusalem with Barnabas, taking Titus also with me.

2 ( А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

I went up by revelation, and I laid before them the Good News which I preach among the Gentiles, but privately before those who were respected, for fear that I might be running, or had run, in vain.

3 Н о даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

But not even Titus, who was with me, being a Greek, was compelled to be circumcised.

4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

This was because of the false brothers secretly brought in, who stole in to spy out our liberty which we have in Christ Jesus, that they might bring us into bondage;

5 н а които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

to whom we gave no place in the way of subjection, not for an hour, that the truth of the Good News might continue with you.

6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека),

But from those who were reputed to be important (whatever they were, it makes no difference to me; God doesn’t show partiality to man)—they, I say, who were respected imparted nothing to me,

7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

but to the contrary, when they saw that I had been entrusted with the Good News for the uncircumcision, even as Peter with the Good News for the circumcision

8 ( защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

(for he who appointed Peter to the apostleship of the circumcision appointed me also to the Gentiles);

9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

and when they perceived the grace that was given to me, James and Cephas and John, they who were reputed to be pillars, gave to me and Barnabas the right hand of fellowship, that we should go to the Gentiles, and they to the circumcision.

10 И скаха само да помним сиромасите,

They only asked us to remember the poor—which very thing I was also zealous to do.

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

But when Peter came to Antioch, I resisted him to his face, because he stood condemned.

12 П онеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.

For before some people came from James, he ate with the Gentiles. But when they came, he drew back and separated himself, fearing those who were of the circumcision.

13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

And the rest of the Jews joined him in his hypocrisy; so that even Barnabas was carried away with their hypocrisy.

14 Н о, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

But when I saw that they didn’t walk uprightly according to the truth of the Good News, I said to Peter before them all, “If you, being a Jew, live as the Gentiles do, and not as the Jews do, why do you compel the Gentiles to live as the Jews do?

15 Н ие, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците

“We, being Jews by nature, and not Gentile sinners,

16 к ато знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа,

yet knowing that a man is not justified by the works of the law but through faith in Jesus Christ, even we believed in Christ Jesus, that we might be justified by faith in Christ, and not by the works of the law, because no flesh will be justified by the works of the law.

17 Н о, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

But if, while we sought to be justified in Christ, we ourselves also were found sinners, is Christ a servant of sin? Certainly not!

18 З ащото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

For if I build up again those things which I destroyed, I prove myself a law-breaker.

19 З ащото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

For I, through the law, died to the law, that I might live to God.

20 С ъразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

I have been crucified with Christ, and it is no longer I that live, but Christ living in me. That life which I now live in the flesh, I live by faith in the Son of God, who loved me, and gave himself up for me.

21 Н е осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

I don’t make void the grace of God. For if righteousness is through the law, then Christ died for nothing!”