1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

He called the twelve together, and gave them power and authority over all demons, and to cure diseases.

2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

He sent them out to preach God’s Kingdom and to heal the sick.

3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

He said to them, “Take nothing for your journey—neither staffs, nor wallet, nor bread, nor money; neither have two coats apiece.

4 И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.

Into whatever house you enter, stay there, and depart from there.

5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.

As many as don’t receive you, when you depart from that city, shake off even the dust from your feet for a testimony against them.”

6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.

They departed, and went throughout the villages, preaching the Good News, and healing everywhere.

7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

Now Herod the tetrarch heard of all that was done by him; and he was very perplexed, because it was said by some that John had risen from the dead,

8 д руги пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

and by some that Elijah had appeared, and by others that one of the old prophets had risen again.

9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

Herod said, “John I beheaded, but who is this, about whom I hear such things?” He sought to see him.

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме до един град, наречен Витсаида.

The apostles, when they had returned, told him what things they had done. He took them, and withdrew apart to a deserted place of a city called Bethsaida.

11 А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

But the multitudes, perceiving it, followed him. He welcomed them, and spoke to them of God’s Kingdom, and he cured those who needed healing.

12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

The day began to wear away; and the twelve came, and said to him, “Send the multitude away, that they may go into the surrounding villages and farms, and lodge, and get food, for we are here in a deserted place.”

13 Н о Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,

But he said to them, “You give them something to eat.” They said, “We have no more than five loaves and two fish, unless we should go and buy food for all these people.”

14 ( Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

For they were about five thousand men. He said to his disciples, “Make them sit down in groups of about fifty each.”

15 Т е сториха така и накараха всички да насядат.

They did so, and made them all sit down.

16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

He took the five loaves and the two fish, and looking up to the sky, he blessed them, and broke them, and gave them to the disciples to set before the multitude.

17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

They ate, and were all filled. They gathered up twelve baskets of broken pieces that were left over.

18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?

As he was praying alone, the disciples were with him, and he asked them, “Who do the multitudes say that I am?”

19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_

They answered, “‘John the Baptizer,’ but others say, ‘Elijah,’ and others, that one of the old prophets is risen again.”

20 Т огава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

He said to them, “But who do you say that I am?” Peter answered, “The Christ of God.”

21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

But he warned them, and commanded them to tell this to no one,

22 Ч овешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

saying, “The Son of Man must suffer many things, and be rejected by the elders, chief priests, and scribes, and be killed, and the third day be raised up.”

23 К аза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.

He said to all, “If anyone desires to come after me, let him deny himself, take up his cross, and follow me.

24 З ащото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

For whoever desires to save his life will lose it, but whoever will lose his life for my sake, the same will save it.

25 П онеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

For what does it profit a man if he gains the whole world, and loses or forfeits his own self?

26 З ащото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.

For whoever will be ashamed of me and of my words, of him will the Son of Man be ashamed, when he comes in his glory, and the glory of the Father, and of the holy angels.

27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.

But I tell you the truth: There are some of those who stand here, who will in no way taste of death, until they see God’s Kingdom.”

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

About eight days after these sayings, he took with him Peter, John, and James, and went up onto the mountain to pray.

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

As he was praying, the appearance of his face was altered, and his clothing became white and dazzling.

30 И , ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

Behold, two men were talking with him, who were Moses and Elijah,

31 к оито се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

who appeared in glory, and spoke of his departure, which he was about to accomplish at Jerusalem.

32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

Now Peter and those who were with him were heavy with sleep, but when they were fully awake, they saw his glory, and the two men who stood with him.

33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.

As they were parting from him, Peter said to Jesus, “Master, it is good for us to be here. Let’s make three tents: one for you, and one for Moses, and one for Elijah,” not knowing what he said.

34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

While he said these things, a cloud came and overshadowed them, and they were afraid as they entered into the cloud.

35 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!

A voice came out of the cloud, saying, “This is my beloved Son. Listen to him!”

36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

When the voice came, Jesus was found alone. They were silent, and told no one in those days any of the things which they had seen.

37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

On the next day, when they had come down from the mountain, a great multitude met him.

38 И , ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

Behold, a man from the crowd called out, saying, “Teacher, I beg you to look at my son, for he is my only child.

39 И , ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

Behold, a spirit takes him, he suddenly cries out, and it convulses him so that he foams, and it hardly departs from him, bruising him severely.

40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

I begged your disciples to cast it out, and they couldn’t.”

41 И сус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

Jesus answered, “Faithless and perverse generation, how long shall I be with you and bear with you? Bring your son here.”

42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

While he was still coming, the demon threw him down and convulsed him violently. But Jesus rebuked the unclean spirit, and healed the boy, and gave him back to his father.

43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

They were all astonished at the majesty of God. But while all were marveling at all the things which Jesus did, he said to his disciples,

44 В ложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

“Let these words sink into your ears, for the Son of Man will be delivered up into the hands of men.”

45 Н о те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

But they didn’t understand this saying. It was concealed from them, that they should not perceive it, and they were afraid to ask him about this saying.

46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

There arose an argument among them about which of them was the greatest.

47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

Jesus, perceiving the reasoning of their hearts, took a little child, and set him by his side,

48 К ойто приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

and said to them, “Whoever receives this little child in my name receives me. Whoever receives me receives him who sent me. For whoever is least among you all, this one will be great.”

49 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.

John answered, “Master, we saw someone casting out demons in your name, and we forbade him, because he doesn’t follow with us.”

50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

Jesus said to him, “Don’t forbid him, for he who is not against us is for us.”

51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

It came to pass, when the days were near that he should be taken up, he intently set his face to go to Jerusalem,

52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

and sent messengers before his face. They went, and entered into a village of the Samaritans, so as to prepare for him.

53 Н о не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

They didn’t receive him, because he was traveling with his face set towards Jerusalem.

54 К ато видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби ?

When his disciples, James and John, saw this, they said, “Lord, do you want us to command fire to come down from the sky, and destroy them, just as Elijah did?”

55 А Той се обърна та ги смъмра;.

But he turned and rebuked them, “You don’t know of what kind of spirit you are.

56 И отидоха в друго село.

For the Son of Man didn’t come to destroy men’s lives, but to save them.” They went to another village.

57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

As they went on the way, a certain man said to him, “I want to follow you wherever you go, Lord.”

58 И сус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

Jesus said to him, “The foxes have holes, and the birds of the sky have nests, but the Son of Man has no place to lay his head.”

59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

He said to another, “Follow me!” But he said, “Lord, allow me first to go and bury my father.”

60 Н о Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

But Jesus said to him, “Leave the dead to bury their own dead, but you go and announce God’s Kingdom.”

61 Р ече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

Another also said, “I want to follow you, Lord, but first allow me to say good-bye to those who are at my house.”

62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

But Jesus said to him, “No one, having put his hand to the plow, and looking back, is fit for God’s Kingdom.”