1 О баче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

But I determined this for myself, that I would not come to you again in sorrow.

2 З ащото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

For if I make you sorry, then who will make me glad but he who is made sorry by me?

3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

And I wrote this very thing to you, so that, when I came, I wouldn’t have sorrow from them of whom I ought to rejoice; having confidence in you all, that my joy would be shared by all of you.

4 З ащото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

For out of much affliction and anguish of heart I wrote to you with many tears, not that you should be made sorry, but that you might know the love that I have so abundantly for you.

5 Н о ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

But if any has caused sorrow, he has caused sorrow, not to me, but in part (that I not press too heavily) to you all.

6 З а такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

This punishment which was inflicted by the many is sufficient for such a one;

7 т ака че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

so that on the contrary you should rather forgive him and comfort him, lest by any means such a one should be swallowed up with his excessive sorrow.

8 З атова ви моля да го уверите в любовта си към него.

Therefore I beg you to confirm your love toward him.

9 П онеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

For to this end I also wrote, that I might know the proof of you, whether you are obedient in all things.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

Now I also forgive whomever you forgive anything. For if indeed I have forgiven anything, I have forgiven that one for your sakes in the presence of Christ,

11 д а не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

that no advantage may be gained over us by Satan; for we are not ignorant of his schemes.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

Now when I came to Troas for the Good News of Christ, and when a door was opened to me in the Lord,

13 д ухът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

I had no relief for my spirit, because I didn’t find Titus, my brother, but taking my leave of them, I went out into Macedonia.

14 Н о благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

Now thanks be to God, who always leads us in triumph in Christ, and reveals through us the sweet aroma of his knowledge in every place.

15 З ащото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

For we are a sweet aroma of Christ to God, in those who are saved, and in those who perish;

16 Н а едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

to the one a stench from death to death; to the other a sweet aroma from life to life. Who is sufficient for these things?

17 Н ие сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

For we are not as so many, peddling the word of God. But as of sincerity, but as of God, in the sight of God, we speak in Christ.