1 О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

In those days, when there was a very great multitude, and they had nothing to eat, Jesus called his disciples to himself, and said to them,

2 Ж ално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

“I have compassion on the multitude, because they have stayed with me now three days, and have nothing to eat.

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

If I send them away fasting to their home, they will faint on the way, for some of them have come a long way.”

4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

His disciples answered him, “From where could one satisfy these people with bread here in a deserted place?”

5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

He asked them, “How many loaves do you have?” They said, “Seven.”

6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.

He commanded the multitude to sit down on the ground, and he took the seven loaves. Having given thanks, he broke them, and gave them to his disciples to serve, and they served the multitude.

7 И маха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

They had a few small fish. Having blessed them, he said to serve these also.

8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.

They ate, and were filled. They took up seven baskets of broken pieces that were left over.

9 А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.

Those who had eaten were about four thousand. Then he sent them away.

10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

Immediately he entered into the boat with his disciples, and came into the region of Dalmanutha.

11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

The Pharisees came out and began to question him, seeking from him a sign from heaven, and testing him.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

He sighed deeply in his spirit, and said, “Why does this generation seek a sign? Most certainly I tell you, no sign will be given to this generation.”

13 И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

He left them, and again entering into the boat, departed to the other side.

14 Н о учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

They forgot to take bread; and they didn’t have more than one loaf in the boat with them.

15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

He warned them, saying, “Take heed: beware of the yeast of the Pharisees and the yeast of Herod.”

16 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

They reasoned with one another, saying, “It’s because we have no bread.”

17 А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

Jesus, perceiving it, said to them, “Why do you reason that it’s because you have no bread? Don’t you perceive yet, neither understand? Is your heart still hardened?

18 К ато имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

Having eyes, don’t you see? Having ears, don’t you hear? Don’t you remember?

19 К огато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.

When I broke the five loaves among the five thousand, how many baskets full of broken pieces did you take up?” They told him, “Twelve.”

20 И когато седемте_

“When the seven loaves fed the four thousand, how many baskets full of broken pieces did you take up?” They told him, “Seven.”

21 И каза им: Не разбирате ли още?

He asked them, “Don’t you understand, yet?”

22 Д охождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

He came to Bethsaida. They brought a blind man to him, and begged him to touch him.

23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

He took hold of the blind man by the hand, and brought him out of the village. When he had spit on his eyes, and laid his hands on him, he asked him if he saw anything.

24 И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

He looked up, and said, “I see men; for I see them like trees walking.”

25 П осле пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

Then again he laid his hands on his eyes. He looked intently, and was restored, and saw everyone clearly.

26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото,.

He sent him away to his house, saying, “Don’t enter into the village, nor tell anyone in the village.”

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

Jesus went out, with his disciples, into the villages of Caesarea Philippi. On the way he asked his disciples, “Who do men say that I am?”

28 А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други_

They told him, “John the Baptizer, and others say Elijah, but others: one of the prophets.”

29 Т огава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

He said to them, “But who do you say that I am?” Peter answered, “You are the Christ.”

30 И заръча им никому да не казват за Него.

He commanded them that they should tell no one about him.

31 И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

He began to teach them that the Son of Man must suffer many things, and be rejected by the elders, the chief priests, and the scribes, and be killed, and after three days rise again.

32 И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.

He spoke to them openly. Peter took him, and began to rebuke him.

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

But he, turning around, and seeing his disciples, rebuked Peter, and said, “Get behind me, Satan! For you have in mind not the things of God, but the things of men.”

34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

He called the multitude to himself with his disciples, and said to them, “Whoever wants to come after me, let him deny himself, and take up his cross, and follow me.

35 З ащото който иска да спаси живота(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

For whoever wants to save his life will lose it; and whoever will lose his life for my sake and the sake of the Good News will save it.

36 П онеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

For what does it profit a man, to gain the whole world, and forfeit his life?

37 З ащото какво би дал човек в замяна на живота си?

For what will a man give in exchange for his life?

38 З ащото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.

For whoever will be ashamed of me and of my words in this adulterous and sinful generation, the Son of Man also will be ashamed of him, when he comes in his Father’s glory, with the holy angels.”