1 С лед като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.

After he had finished speaking in the hearing of the people, he entered into Capernaum.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

A certain centurion’s servant, who was dear to him, was sick and at the point of death.

3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.

When he heard about Jesus, he sent to him elders of the Jews, asking him to come and save his servant.

4 Т е, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

When they came to Jesus, they begged him earnestly, saying, “He is worthy for you to do this for him,

5 з ащото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

for he loves our nation, and he built our synagogue for us.”

6 А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

Jesus went with them. When he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying to him, “Lord, don’t trouble yourself, for I am not worthy for you to come under my roof.

7 з атова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

Therefore I didn’t even think myself worthy to come to you; but say the word, and my servant will be healed.

8 З ащото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.

For I also am a man placed under authority, having under myself soldiers. I tell this one, ‘Go!’ and he goes; and to another, ‘Come!’ and he comes; and to my servant, ‘Do this,’ and he does it.”

9 К ато чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

When Jesus heard these things, he marveled at him, and turned and said to the multitude who followed him, “I tell you, I have not found such great faith, no, not in Israel.”

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

Those who were sent, returning to the house, found that the servant who had been sick was well.

11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

Soon afterwards, he went to a city called Nain. Many of his disciples, along with a great multitude, went with him.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

Now when he came near to the gate of the city, behold, one who was dead was carried out, the only son of his mother, and she was a widow. Many people of the city were with her.

13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!

When the Lord saw her, he had compassion on her, and said to her, “Don’t cry.”

14 Т огава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!

He came near and touched the coffin, and the bearers stood still. He said, “Young man, I tell you, arise!”

15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

He who was dead sat up, and began to speak. And he gave him to his mother.

16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

Fear took hold of all, and they glorified God, saying, “A great prophet has arisen among us!” and, “God has visited his people!”

17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

This report went out concerning him in the whole of Judea, and in all the surrounding region.

18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

The disciples of John told him about all these things.

19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

John, calling to himself two of his disciples, sent them to Jesus, saying, “Are you the one who is coming, or should we look for another?”

20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

When the men had come to him, they said, “John the Baptizer has sent us to you, saying, ‘Are you he who comes, or should we look for another?’”

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

In that hour he cured many of diseases and plagues and evil spirits; and to many who were blind he gave sight.

22 Т огава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

Jesus answered them, “Go and tell John the things which you have seen and heard: that the blind receive their sight, the lame walk, the lepers are cleansed, the deaf hear, the dead are raised up, and the poor have good news preached to them.

23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

Blessed is he who finds no occasion for stumbling in me.”

24 А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?

When John’s messengers had departed, he began to tell the multitudes about John, “What did you go out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind?

25 Н о какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

But what did you go out to see? A man clothed in soft clothing? Behold, those who are gorgeously dressed, and live delicately, are in kings’ courts.

26 Н о какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

But what did you go out to see? A prophet? Yes, I tell you, and much more than a prophet.

27 Т ова е оня, за когото е писано:

This is he of whom it is written, ‘Behold, I send my messenger before your face, who will prepare your way before you.’

28 К азвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

“For I tell you, among those who are born of women there is not a greater prophet than John the Baptizer, yet he who is least in God’s Kingdom is greater than he.”

29 ( И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

When all the people and the tax collectors heard this, they declared God to be just, having been baptized with John’s baptism.

30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

But the Pharisees and the lawyers rejected the counsel of God, not being baptized by him themselves.

31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

“To what then will I liken the people of this generation? What are they like?

32 Т е приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.

They are like children who sit in the marketplace, and call to one another, saying, ‘We piped to you, and you didn’t dance. We mourned, and you didn’t weep.’

33 З ащото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

For John the Baptizer came neither eating bread nor drinking wine, and you say, ‘He has a demon.’

34 Д ойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

The Son of Man has come eating and drinking, and you say, ‘Behold, a gluttonous man, and a drunkard; a friend of tax collectors and sinners!’

35 Н о пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

Wisdom is justified by all her children.”

36 И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

One of the Pharisees invited him to eat with him. He entered into the Pharisee’s house, and sat at the table.

37 И , ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.

Behold, a woman in the city who was a sinner, when she knew that he was reclining in the Pharisee’s house, she brought an alabaster jar of ointment.

38 И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

Standing behind at his feet weeping, she began to wet his feet with her tears, and she wiped them with the hair of her head, kissed his feet, and anointed them with the ointment.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

Now when the Pharisee who had invited him saw it, he said to himself, “This man, if he were a prophet, would have perceived who and what kind of woman this is who touches him, that she is a sinner.”

40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!

Jesus answered him, “Simon, I have something to tell you.” He said, “Teacher, say on.”

41 Н якой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият

“A certain lender had two debtors. The one owed five hundred denarii, and the other fifty.

42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

When they couldn’t pay, he forgave them both. Which of them therefore will love him most?”

43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.

Simon answered, “He, I suppose, to whom he forgave the most.” He said to him, “You have judged correctly.”

44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

Turning to the woman, he said to Simon, “Do you see this woman? I entered into your house, and you gave me no water for my feet, but she has wet my feet with her tears, and wiped them with the hair of her head.

45 Т и целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

You gave me no kiss, but she, since the time I came in, has not ceased to kiss my feet.

46 Т и с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

You didn’t anoint my head with oil, but she has anointed my feet with ointment.

47 З атова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.

Therefore I tell you, her sins, which are many, are forgiven, for she loved much. But to whom little is forgiven, the same loves little.”

48 И рече -: Прощават ти се греховете.

He said to her, “Your sins are forgiven.”

49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?

Those who sat at the table with him began to say to themselves, “Who is this who even forgives sins?”

50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

He said to the woman, “Your faith has saved you. Go in peace.”