1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

By the rivers of Babylon, there we sat down. Yes, we wept, when we remembered Zion.

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

On the willows in that land, we hung up our harps.

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

For there, those who led us captive asked us for songs. Those who tormented us demanded songs of joy: “Sing us one of the songs of Zion!”

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

How can we sing Yahweh’s song in a foreign land?

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget you, Jerusalem, let my right hand forget its skill.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Let my tongue stick to the roof of my mouth if I don’t remember you; if I don’t prefer Jerusalem above my chief joy.

7 П омни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Remember, Yahweh, against the children of Edom, the day of Jerusalem; who said, “Raze it! Raze it even to its foundation!”

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Daughter of Babylon, doomed to destruction, he will be happy who rewards you, as you have served us.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Happy shall he be, who takes and dashes your little ones against the rock.