1 П ървата повест, написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

The first book I wrote, Theophilus, concerned all that Jesus began both to do and to teach,

2 д о деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

until the day in which he was received up, after he had given commandment through the Holy Spirit to the apostles whom he had chosen.

3 н а които и представи себе си жив след страданието си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.

To these he also showed himself alive after he suffered, by many proofs, appearing to them over a period of forty days, and speaking about God’s Kingdom.

4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза той, чухте от мене.

Being assembled together with them, he commanded them, “Don’t depart from Jerusalem, but wait for the promise of the Father, which you heard from me.

5 З ащото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

For John indeed baptized in water, but you will be baptized in the Holy Spirit not many days from now.”

6 И тъй, веднъж, като се събраха, те го питаха, казвайки: Господи, сега ли, ще възвърнеш на Израиля царството?

Therefore when they had come together, they asked him, “Lord, are you now restoring the kingdom to Israel?”

7 А той рече: Не с за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената си власт.

He said to them, “It isn’t for you to know times or seasons which the Father has set within his own authority.

8 Н о ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;

But you will receive power when the Holy Spirit has come upon you. You will be witnesses to me in Jerusalem, in all Judea and Samaria, and to the uttermost parts of the earth.”

9 И като изрече това, и те го гледаха, той се възнесе, и облак го прие от погледа им.

When he had said these things, as they were looking, he was taken up, and a cloud received him out of their sight.

10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

While they were looking steadfastly into the sky as he went, behold, two men stood by them in white clothing,

11 к оито и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето тоя Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както го видяхте да отива на небето.

who also said, “You men of Galilee, why do you stand looking into the sky? This Jesus, who was received up from you into the sky will come back in the same way as you saw him going into the sky.”

12 Т огава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

Then they returned to Jerusalem from the mountain called Olivet, which is near Jerusalem, a Sabbath day’s journey away.

13 И когато влязоха в града, качиха се в Горната стая, дето живееха Петър и Йоан, Яков и Андрей: Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

When they had come in, they went up into the upper room, where they were staying; that is Peter, John, James, Andrew, Philip, Thomas, Bartholomew, Matthew, James the son of Alphaeus, Simon the Zealot, and Judas the son of James.

14 В сички тия единодушно бяха в постоянна молитва,, с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята му.

All these with one accord continued steadfastly in prayer and supplication, along with the women, and Mary the mother of Jesus, and with his brothers.

15 П рез тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души), и рече:

In these days, Peter stood up in the middle of the disciples (and the number of names was about one hundred twenty), and said,

16 Б ратя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

“Brothers, it was necessary that this Scripture should be fulfilled, which the Holy Spirit spoke before by the mouth of David concerning Judas, who was guide to those who took Jesus.

17 З ащото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

For he was numbered with us, and received his portion in this ministry.

18 Т ой, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

Now this man obtained a field with the reward for his wickedness, and falling headlong, his body burst open, and all his intestines gushed out.

19 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, кръвната нива.

It became known to everyone who lived in Jerusalem that in their language that field was called ‘Akeldama,’ that is, ‘The field of blood.’

20 З ащото е писано в книгата на Псалмите:- "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; "Друг нека вземе чина му".

For it is written in the book of Psalms, ‘Let his habitation be made desolate. Let no one dwell therein;’ and, ‘Let another take his office.’

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше м е ж д у нас,

“Of the men therefore who have accompanied us all the time that the Lord Jesus went in and out among us,

22 к ато почна от времето, когато Йоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението му.

beginning from the baptism of John, to the day that he was received up from us, of these one must become a witness with us of his resurrection.”

23 И така, поставиха сред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

They put forward two, Joseph called Barsabbas, who was also called Justus, and Matthias.

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал

They prayed, and said, “You, Lord, who know the hearts of all men, show which one of these two you have chosen

25 д а вземе мястото в това служение и апостолството, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

to take part in this ministry and apostleship from which Judas fell away, that he might go to his own place.”

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

They drew lots for them, and the lot fell on Matthias, and he was numbered with the eleven apostles.