1 П ървата повест, написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

The former treatise I made, O Theophilus, concerning all that Jesus began both to do and to teach,

2 д о деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

until the day in which he was received up, after that he had given commandment through the Holy Spirit unto the apostles whom he had chosen:

3 н а които и представи себе си жив след страданието си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.

To whom he also showed himself alive after his passion by many proofs, appearing unto them by the space of forty days, and speaking the things concerning the kingdom of God:

4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза той, чухте от мене.

and, being assembled together with them, he charged them not to depart from Jerusalem, but to wait for the promise of the Father, which, said he, ye heard from me:

5 З ащото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

For John indeed baptized with water; but ye shall be baptized in the Holy Spirit not many days hence.

6 И тъй, веднъж, като се събраха, те го питаха, казвайки: Господи, сега ли, ще възвърнеш на Израиля царството?

They therefore, when they were come together, asked him, saying, Lord, dost thou at this time restore the kingdom to Israel?

7 А той рече: Не с за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената си власт.

And he said unto them, It is not for you to know times or seasons, which the Father hath set within His own authority.

8 Н о ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;

But ye shall receive power, when the Holy Spirit is come upon you: and ye shall be my witnesses both in Jerusalem, and in all Judaea and Samaria, and unto the uttermost part of the earth.

9 И като изрече това, и те го гледаха, той се възнесе, и облак го прие от погледа им.

And when he had said these things, as they were looking, he was taken up; and a cloud received him out of their sight.

10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

And while they were looking stedfastly into heaven as he went, behold, two men stood by them in white apparel;

11 к оито и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето тоя Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както го видяхте да отива на небето.

who also said, Ye men of Galilee, why stand ye looking into heaven? this Jesus, who was received up from you into heaven shall so come in like manner as ye beheld him going into heaven.

12 Т огава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

Then returned they unto Jerusalem from the mount called Olivet, which is nigh unto Jerusalem, a Sabbath day's journey off.

13 И когато влязоха в града, качиха се в Горната стая, дето живееха Петър и Йоан, Яков и Андрей: Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

And when they were come in, they went up into the upper chamber, where they were abiding; both Peter and John and James and Andrew, Philip and Thomas, Bartholomew and Matthew, James the son of Alphaeus, and Simon the Zealot, and Judas the son of James.

14 В сички тия единодушно бяха в постоянна молитва,, с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята му.

These all with one accord continued stedfastly in prayer, with the women, and Mary the mother of Jesus, and with his brethren.

15 П рез тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души), и рече:

And in these days Peter stood up in the midst of the brethren, and said (and there was a multitude of persons gathered together, about a hundred and twenty),

16 Б ратя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

Brethren, it was needful that the Scripture should be fulfilled, which the Holy Spirit spake before by the mouth of David concerning Judas, who was guide to them that took Jesus.

17 З ащото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

For he was numbered among us, and received his portion in this ministry.

18 Т ой, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

(Now this man obtained a field with the reward of his iniquity; and falling headlong, he burst asunder in the midst, and all his bowels gushed out.

19 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, кръвната нива.

And it became known to all the dwellers at Jerusalem; insomuch that in their language that field was called Akeldama, that is, The field of blood.)

20 З ащото е писано в книгата на Псалмите:- "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; "Друг нека вземе чина му".

For it is written in the book of Psalms, Let his habitation be made desolate, And let no man dwell therein: and, His office let another take.

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше м е ж д у нас,

Of the men therefore that have companied with us all the time that the Lord Jesus went in and went out among us,

22 к ато почна от времето, когато Йоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението му.

beginning from the baptism of John, unto the day that he was received up from us, of these must one become a witness with us of his resurrection.

23 И така, поставиха сред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

And they put forward two, Joseph called Barsabbas, who was surnamed Justus, and Matthias.

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал

And they prayed, and said, Thou, Lord, who knowest the hearts of all men, show of these two the one whom thou hast chosen,

25 д а вземе мястото в това служение и апостолството, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

to take the place in this ministry and apostleship from which Judas fell away, that he might go to his own place.

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

And they gave lots for them; and the lot fell upon Matthias; and he was numbered with the eleven apostles.