1 С ледователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

Therefore let us also, seeing we are compassed about with so great a cloud of witnesses, lay aside every weight, and the sin which doth so easily beset us, and let us run with patience the race that is set before us,

2 к ато гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

looking unto Jesus the author and perfecter of our faith, who for the joy that was set before him endured the cross, despising shame, and hath sat down at the right hand of the throne of God.

3 З ащото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

For consider him that hath endured such gainsaying of sinners against himself, that ye wax not weary, fainting in your souls.

4 Н е сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

Ye have not yet resisted unto blood, striving against sin:

5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

and ye have forgotten the exhortation which reasoneth with you as with sons, My son, regard not lightly the chastening of the Lord, Nor faint when thou art reproved of him;

6 З ащото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

For whom the Lord loveth he chasteneth, And scourgeth every son whom he receiveth.

7 А ко търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

It is for chastening that ye endure; God dealeth with you as with sons; for what son is there whom his father chasteneth not?

8 Н о ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

But if ye are without chastening, whereof all have been made partakers, then are ye bastards, and not sons.

9 О свен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

Furthermore, we had the fathers of our flesh to chasten us, and we gave them reverence: shall we not much rather be in subjection unto the Father of spirits, and live?

10 З ащото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той

For they indeed for a few days chastened us as seemed good to them; but he for our profit, that we may be partakers of his holiness.

11 Н икое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

All chastening seemeth for the present to be not joyous but grievous; yet afterward it yieldeth peaceable fruit unto them that have been exercised thereby, even the fruit of righteousness.

12 З атова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена",

Wherefore lift up the hands that hang down, and the palsied knees;

13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

and make straight paths for your feet, that that which is lame be not turned out of the way, but rather be healed.

14 Т ърсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

Follow after peace with all men, and the sanctification without which no man shall see the Lord:

15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;

looking carefully lest there be any man that falleth short of the grace of God; lest any root of bitterness springing up trouble you, and thereby the many be defiled;

16 д а не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

lest there be any fornication, or profane person, as Esau, who for one mess of meat sold his own birthright.

17 п онеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.

For ye know that even when he afterward desired to inherit the blessing, he was rejected; for he found no place for a change of mind in his father, though he sought is diligently with tears.

18 З ащото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,

For ye are not come unto a mount that might be touched, and that burned with fire, and unto blackness, and darkness, and tempest,

19 н ито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

and the sound of a trumpet, and the voice of words; which voice they that heard entreated that no word more should be spoken unto them;

20 ( защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

for they could not endure that which was enjoined, If even a beast touch the mountain, it shall be stoned;

21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

and so fearful was the appearance, that Moses said, I exceedingly fear and quake:

22 н о пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

but ye are come unto mount Zion, and unto the city of the living God, the heavenly Jerusalem, and to innumerable hosts of angels,

23 п ри събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

to the general assembly and church of the firstborn who are enrolled in heaven, and to God the Judge of all, and to the spirits of just men made perfect,

24 п ри Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

and to Jesus the mediator of a new covenant, and to the blood of sprinkling that speaketh better than that of Abel.

25 В нимавайте, да не презрете този, Който говори; защото,ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!

See that ye refuse not him that speaketh. For if they escaped not when they refused him that warned them on earth, much more shall not we escape who turn away from him that warneth from heaven:

26 Ч ийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

whose voice then shook the earth: but now he hath promised, saying, Yet once more will I make to tremble not the earth only, but also the heaven.

27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

And this word, Yet once more, signifieth the removing of those things that are shaken, as of things that have been made, that those things which are not shaken may remain.

28 З атова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

Wherefore, receiving a kingdom that cannot be shaken, let us have grace, whereby we may offer service well-pleasing to God with reverence and awe:

29 з ащото нашият Бог е огън, който пояжда.

for our God is a consuming fire.