1 С лед утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

And after the uproar ceased, Paul having sent for the disciples and exhorted them, took leave of them, and departed to go into Macedonia.

2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

And when he had gone through those parts, and had given them much exhortation, he came into Greece.

3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

And when he had spent three months there, and a plot was laid against him by Jews as he was about to set sail for Syria, he determined to return through Macedonia.

4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

And there accompanied him as far as Asia, Sopater of Beroea, the son of Pyrrhus; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe, and Timothy; and of Asia, Tychicus and Trophimus.

5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

But these had gone before, and were waiting for us at Troas.

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

And we sailed away from Philippi after the days of unleavened bread, and came unto them to Troas in five days, where we tarried seven days.

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

And upon the first day of the week, when we were gathered together to break bread, Paul discoursed with them, intending to depart on the morrow; and prolonged his speech until midnight.

8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

And there were many lights in the upper chamber where we were gathered together.

9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

And there sat in the window a certain young man named Eutychus, borne down with deep sleep; and as Paul discoursed yet longer, being borne down by his sleep he fell down from the third story, and was taken up dead.

10 Н о Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

And Paul went down, and fell on him, and embracing him said, Make ye no ado; for his life is in him.

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

And when he was gone up, and had broken the bread, and eaten, and had talked with them a long while, even till break of day, so he departed.

12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

And they brought the lad alive, and were not a little comforted.

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

But we going before to the ship set sail for Assos, there intending to take in Paul: for so had he appointed, intending himself to go by land.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

And when he met us at Assos, we took him in, and came to Mitylene.

15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

And sailing from thence, we came the following day over against Chios; and the next day we touched at Samos; and the day after we came to Miletus.

16 З ащото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

For Paul had determined to sail past Ephesus, that he might not have to spend time in Asia; for he was hastening, if it were possible for him, to be at Jerusalem the day of Pentecost.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

And from Miletus he sent to Ephesus, and called to him the elders of the church.

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

And when they were come to him, he said unto them, Ye yourselves know, from the first day that I set foot in Asia, after what manner I was with you all the time,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

serving the Lord with all lowliness of mind, and with tears, and with trials which befell me by the plots of the Jews;

20 к ак не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,

how I shrank not from declaring unto you anything that was profitable, and teaching you publicly, and from house to house,

21 к ато проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

testifying both to Jews and to Greeks repentance toward God, and faith toward our Lord Jesus Christ.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

And now, behold, I go bound in the spirit unto Jerusalem, not knowing the things that shall befall me there:

23 о свен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.

save that the Holy Spirit testifieth unto me in every city, saying that bonds and afflictions abide me.

24 Н о не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

But I hold not my life of any account as dear unto myself, so that I may accomplish my course, and the ministry which I received from the Lord Jesus, to testify the gospel of the grace of God.

25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

And now, behold, I know that ye all, among whom I went about preaching the kingdom, shall see my face no more.

26 З атова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Wherefore I testify unto you this day, that I am pure from the blood of all men.

27 з ащото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.

For I shrank not from declaring unto you the whole counsel of God.

28 В нимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.

Take heed unto yourselves, and to all the flock, in which the Holy Spirit hath made you bishops, to feed the church of the Lord which he purchased with his own blood.

29 А з зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

I know that after my departing grievous wolves shall enter in among you, not sparing the flock;

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

and from among your own selves shall men arise, speaking perverse things, to draw away the disciples after them.

31 З атова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Wherefore watch ye, remembering that by the space of three years I ceased not to admonish every one night and day with tears.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

And now I commend you to God, and to the word of his grace, which is able to build you up, and to give you the inheritance among all them that are sanctified.

33 Н икому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.

I coveted no man's silver, or gold, or apparel.

34 В ие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

Ye yourselves know that these hands ministered unto my necessities, and to them that were with me.

35 В ъв всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

In all things I gave you an example, that so laboring ye ought to help the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, that he himself said, It is more blessed to give than to receive.

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

And when he had thus spoken, he kneeled down and prayed with them all.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.

And they all wept sore, and fell on Paul's neck and kissed him,

38 н аскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

sorrowing most of all for the word which he had spoken, that they should behold his face no more. And they brought him on his way unto the ship.