1 С лед утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

Después que cesó el alboroto, Pablo mandó llamar a los discípulos, y habiéndo los exhortado, despidiéndose, partió para ir a Macedonia.

2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

Y después de recorrer aquellas regiones y de haberlos exhortado mucho, llegó a Grecia.

3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

Pasó allí tres meses, y habiéndose tramado una conjura en su contra de parte de los judíos cuando estaba por embarcarse para Siria, tomó la decisión de regresar por Macedonia.

4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

Y lo acompañaban Sópater de Berea, hijo de Pirro; Aristarco y Segundo de los tesalonicenses; Gayo de Derbe, y Timoteo; Tíquico y Trófimo de Asia.

5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

Pero éstos se habían adelantado y nos esperaban en Troas.

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

Nos embarcamos en Filipos después de los días de los panes sin levadura, y en cinco días llegamos adonde ellos estaban en Troas; y allí nos quedamos siete días. Despedida de Pablo en Troas

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

Y el primer día de la semana, cuando estábamos reunidos para partir el pan, Pablo les hablaba, pensando partir al día siguiente, y prolongó su discurso hasta la medianoche.

8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

Había muchas lámparas en el aposento alto donde estábamos reunidos;

9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

y estaba sentado en la ventana un joven llamado Eutico; y como Pablo continuaba hablando, Eutico fue cayendo en un profundo sueño hasta que, vencido por el sueño, cayó desde el tercer piso y lo levantaron muerto.

10 Н о Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Pero Pablo bajó y se tendió sobre él, y después de abrazarlo, dijo: No os alarméis, porque está vivo.

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

Y volviendo arriba, después de partir el pan y de comer, conversó largamente con ellos hasta el amanecer, y entonces se marchó.

12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

Y se llevaron vivo al muchacho, y quedaron grandemente consolados. Viaje de Troas a Mileto

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

Entonces nosotros, adelantándonos a tomar la nave, zarpamos para Asón, con el propósito de recoger allí a Pablo, pues así lo había decidido, deseando ir por tierra hasta Asón.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

Cuando nos encontró en Asón, lo recibimos a bordo y nos dirigimos a Mitilene.

15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

Y zarpando de allí, al día siguiente llegamos frente a Quío; y al otro día atracamos en Samos; habiendo hecho escala en Trogilio, al día siguiente llegamos a Mileto.

16 З ащото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

Porque Pablo había decidido dejar a un lado a Efeso para no detenerse en Asia, pues se apresuraba para estar, si le era posible, el día de Pentecostés en Jerusalén.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

Y desde Mileto mandó mensaje a Efeso y llamó a los ancianos de la iglesia. Despedida en Mileto

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

Cuando vinieron a él, les dijo: Vosotros bien sabéis cómo he sido con vosotros todo el tiempo, desde el primer día que estuve en Asia,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

sirviendo al Señor con toda humildad, y con lágrimas y con pruebas que vinieron sobre mí por causa de las intrigas de los judíos;

20 к ак не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,

cómo no rehuí declarar a vosotros nada que fuera útil, y de enseñaros públicamente y de casa en casa,

21 к ато проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

testificando solemnemente, tanto a judíos como a griegos, del arrepentimiento para con Dios y de la fe en nuestro Señor Jesucristo.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

Y ahora, he aquí que yo, atado en espíritu, voy a Jerusalén sin saber lo que allá me sucederá,

23 о свен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.

salvo que el Espíritu Santo solemnemente me da testimonio en cada ciudad, diciendo que me esperan cadenas y aflicciones.

24 Н о не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Pero en ninguna manera estimo mi vida como valiosa para mí mismo, a fin de poder terminar mi carrera y el ministerio que recibí del Señor Jesús, para dar testimonio solemnemente del evangelio de la gracia de Dios.

25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

Y ahora, he aquí, yo sé que ninguno de vosotros, entre quienes anduve predicando el reino, volverá a ver mi rostro.

26 З атова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Por tanto, os doy testimonio en este día de que soy inocente de la sangre de todos,

27 з ащото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.

pues no rehuí declarar a vosotros todo el propósito de Dios.

28 В нимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.

Tened cuidado de vosotros y de toda la grey, en medio de la cual el Espíritu Santo os ha hecho obispos para pastorear la iglesia de Dios, la cual El compró con su propia sangre.

29 А з зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

Sé que después de mi partida, vendrán lobos feroces entre vosotros que no perdonarán el rebaño,

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

y que de entre vosotros mismos se levantarán algunos hablando cosas perversas para arrastrar a los discípulos tras ellos.

31 З атова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Por tanto, estad alerta, recordando que por tres años, de noche y de día, no cesé de amonestar a cada uno con lágrimas.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

Ahora os encomiendo a Dios y a la palabra de su gracia, que es poderosa para edificar os y dar os la herencia entre todos los santificados.

33 Н икому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.

Ni la plata, ni el oro, ni la ropa de nadie he codiciado.

34 В ие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

Vosotros sabéis que estas manos me sirvieron para mis propias necesidades y las de los que estaban conmigo.

35 В ъв всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

En todo os mostré que así, trabajando, debéis ayudar a los débiles, y recordar las palabras del Señor Jesús, que dijo: “Más bienaventurado es dar que recibir.”

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Cuando terminó de hablar, se arrodilló y oró con todos ellos.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.

Y comenzaron a llorar desconsoladamente, y abrazando a Pablo, lo besaban,

38 н аскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

afligidos especialmente por la palabra que había dicho de que ya no volverían a ver su rostro. Y lo acompañaron hasta el barco.