1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Mejor es el pobre que anda en su integridad que el de labios perversos y necio.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Tampoco es bueno para una persona carecer de conocimiento, y el que se apresura con los pies peca.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

La insensatez del hombre pervierte su camino, y su corazón se irrita contra el Señor.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

La riqueza añade muchos amigos, pero el pobre es separado de su amigo.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

El testigo falso no quedará sin castigo, y el que cuenta mentiras no escapará.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Muchos buscan el favor del generoso, y todo hombre es amigo del que da.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

Todos los hermanos del pobre lo aborrecen, ¡cuánto más sus amigos se alejarán de él!; los persigue con palabras, pero ellos se han ido.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

El que adquiere cordura ama su alma; el que guarda la prudencia hallará el bien.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

El testigo falso no quedará sin castigo, y el que cuenta mentiras perecerá.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Al necio no le sienta la vida de lujo; mucho menos a un siervo gobernar a los príncipes.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

La discreción del hombre le hace lento para la ira, y su gloria es pasar por alto una ofensa.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

Como rugido de león es la ira del rey, y su favor como rocío sobre la hierba.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

El hijo necio es ruina de su padre, y gotera continua las contiendas de una esposa.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Casa y riqueza son herencia de los padres, pero la mujer prudente viene del Señor.

15 Л еноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

La pereza hace caer en profundo sueño, y el alma ociosa sufrirá hambre.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

El que guarda el mandamiento guarda su alma, mas el que menosprecia sus caminos morirá.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

El que se apiada del pobre presta al Señor, y El lo recompensará por su buena obra.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Corrige a tu hijo mientras hay esperanza, pero no desee tu alma causarle la muerte.

19 Я ростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

El hombre de gran ira llevará el castigo, porque si tú lo rescatas, tendrás que hacerlo de nuevo.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Escucha el consejo y acepta la corrección, para que seas sabio el resto de tus días.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Muchos son los planes en el corazón del hombre, mas el consejo del Señor permanecerá.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

Lo que es deseable en un hombre es su bondad, y es mejor ser pobre que mentiroso.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

El temor del Señor conduce a la vida, para dormir satisfecho sin ser tocado por el mal.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

El perezoso mete su mano en el plato, y ni aun a su boca la llevará.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Golpea al escarnecedor y el ingenuo se volverá astuto, pero reprende al inteligente y ganará conocimiento.

26 К ойто опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

El que asalta a su padre y echa fuera a su madre es un hijo que trae vergüenza y desgracia.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Cesa, hijo mío, de escuchar la instrucción, y te desviarás de las palabras de sabiduría.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

El testigo perverso se burla de la justicia, y la boca de los impíos esparce iniquidad.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Los juicios están preparados para los escarnecedores, y los azotes para la espalda de los necios.