1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

¿No está el hombre obligado a trabajar sobre la tierra ? ¿ No son sus días como los días de un jornalero ?

2 К ато на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

Como esclavo que suspira por la sombra, y como jornalero que espera con ansias su paga,

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

así me han dado en herencia meses inútiles, y noches de aflicción me han asignado.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

Cuando me acuesto, digo: “¿Cuándo me levantaré?” Pero la noche sigue, y estoy dando vueltas continuamente hasta el amanecer.

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

Mi carne está cubierta de gusanos y de una costra de tierra; mi piel se endurece y supura.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

Mis días pasan más veloces que la lanzadera, y llegan a su fin sin esperanza.

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

Recuerda, oh Dios, que mi vida es un soplo, mis ojos no volverán a ver el bien.

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

El ojo del que me ve no me verá más; tus ojos estarán sobre mí, pero yo no existiré.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

Como una nube se desvanece y pasa, así el que desciende al Seol no subirá;

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

no volverá más a su casa, ni su lugar lo verá más.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

Por tanto, no refrenaré mi boca, hablaré en la angustia de mi espíritu, me quejaré en la amargura de mi alma.

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

¿Soy yo el mar, o un monstruo marino, para que me pongas guardia?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Si digo: “Mi cama me consolará, mi lecho atenuará mi queja ”,

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

entonces tú me asustas con sueños y me aterrorizas con visiones;

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

mi alma, pues, escoge la asfixia, la muerte, en lugar de mis dolores.

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

Languidezco; no he de vivir para siempre. Déjame solo, pues mis días son un soplo.

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

¿Qué es el hombre para que lo engrandezcas, para que te preocupes por él,

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

para que lo examines cada mañana, y a cada momento lo pongas a prueba ?

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

¿Nunca apartarás de mí tu mirada, ni me dejarás solo hasta que trague mi saliva?

20 А ко съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

¿He pecado ? ¿Qué te he hecho a ti, oh guardián de los hombres ? ¿Por qué has hecho de mí tu blanco, de modo que soy una carga para mí mismo?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Entonces, ¿por qué no perdonas mi transgresión y quitas mi iniquidad ? Porque ahora dormiré en el polvo; y tú me buscarás, pero ya no existiré.