1 К ой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говори с правда, Мощен да спасявам.

¿Quién es éste que viene de Edom, de Bosra con vestiduras de colores brillantes; éste, majestuoso en su ropaje, que marcha en la plenitud de su fuerza? Soy yo que hablo en justicia, poderoso para salvar.

2 З ащо е червено облеклото Ти. И дрехите Ти подобни на ония на човек, който тъпче в лин?

¿Por qué es rojo tu ropaje, y tus vestiduras como las del que pisa en el lagar ?

3 А з сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта ми попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.

El lagar lo he pisado yo solo; de los pueblos, ningún hombre estaba conmigo. Los pisé en mi ira y los hollé en mi furor; su sangre salpicó mis vestiduras y manché todo mi ropaje.

4 З ащото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.

Porque el día de la venganza estaba en mi corazón, y el año de mi redención había llegado.

5 А з разгледах, но нямаше кой да подкрепя; И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

Miré, y no había quien ayudara, me asombré de que no hubiera quien apoyara; entonces me salvó mi brazo, y fue mi furor el que me sostuvo.

6 А з стъпках племената в гнева Си, Опитах ги с яростта Си, И излях кръвта им на земята.

Pisoteé los pueblos en mi ira, los embriagué en mi furor y derramé su sangre por tierra. Recuento de las misericordias del Señor

7 Щ е спомена милосърдията Господни, Причините за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростта Си, И според премногото Си милости.

Las misericordias del Señor recordaré, las alabanzas del Señor, conforme a todo lo que nos ha otorgado el Señor, y la gran bondad hacia la casa de Israel, que les ha otorgado conforme a su compasión, y conforme a la multitud de sus misericordias.

8 З ащото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.

Porque El dijo: Ciertamente, ellos son mi pueblo, hijos que no engañarán. Y El fue su Salvador.

9 В ъв всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.

En todas sus angustias El fue afligido, y el ángel de su presencia los salvó; en su amor y en su compasión los redimió, los levantó y los sostuvo todos los días de antaño.

10 Н о те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.

Mas ellos se rebelaron y contristaron su santo Espíritu; por lo cual El se convirtió en su enemigo y peleó contra ellos.

11 Т огава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, и казваха: Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -

Entonces su pueblo se acordó de los días antiguos, de Moisés. ¿Dónde está el que los sacó del mar con los pastores de su rebaño? ¿Dónde está el que puso su santo Espíritu en medio de ellos,

12 К ойто направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -

el que hizo que su glorioso brazo fuera a la diestra de Moisés, el que dividió las aguas delante de ellos para hacerse un nombre eterno,

13 К ойто ги води през бездната, Както кон през пасбище, без да се препънат?

el que los condujo por los abismos? Como un caballo en el desierto, no tropezaron;

14 Д ухът Господен ги успокои Като добитък, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.

como a ganado que desciende al valle, el Espíritu del Señor les dio descanso. Así guiaste a tu pueblo, para hacerte un nombre glorioso. Plegaria por ayuda y misericordia

15 П огледни от небесата И виж от светото Си славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.

Mira desde el cielo, y ve desde tu santa y gloriosa morada; ¿dónde está tu celo y tu poder ? La conmoción de tus entrañas y tu compasión para conmigo se han restringido.

16 З ащото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

Porque tú eres nuestro Padre, aunque Abraham no nos conoce, ni nos reconoce Israel. Tú, oh Señor, eres nuestro Padre, desde la antigüedad tu nombre es Nuestro Redentor.

17 З ащо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.

¿Por qué, oh Señor, nos haces desviar de tus caminos y endureces nuestro corazón a tu temor ? Vuélvete por amor de tus siervos, las tribus de tu heredad.

18 М алко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.

Por breve tiempo poseyó tu santuario tu pueblo santo; nuestros adversarios lo han pisoteado.

19 Н ие сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.

Hemos venido a ser como aquellos sobre los que nunca gobernaste, como aquellos que nunca fueron llamados por tu nombre.