Йов 37 ~ Job 37

picture

1 Д а! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

Ante esto también tiembla mi corazón, y salta de su lugar.

2 С лушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

Escuchad atentamente el estruendo de su voz, y el rugido que sale de su boca.

3 П раща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

Bajo todos los cielos lo suelta, y su relámpago hasta los confines de la tierra.

4 С лед нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

Tras él, ruge una voz; truena El con su majestuosa voz, y no retiene los relámpagos mientras se oye su voz.

5 Б ог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

Maravillosamente truena Dios con su voz, haciendo grandes cosas que no comprendemos.

6 З ащото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

Porque a la nieve dice: “Cae sobre la tierra”, y al aguacero y a la lluvia: “Sed fuertes.”

7 З апечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

El sella la mano de todo hombre, para que todos conozcan su obra.

8 Т огава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

La fiera entra en su guarida, y permanece en su madriguera.

9 О т помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

Del sur viene el torbellino, y del norte el frío.

10 Ч рез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

Del soplo de Dios se forma el hielo, y se congela la extensión de las aguas.

11 Т оже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

También El carga de humedad la densa nube, y esparce la nube con su relámpago;

12 К оито според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

aquélla gira y da vueltas por su sabia dirección, para hacer todo lo que El le ordena sobre la faz de toda la tierra.

13 Б ило, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

Ya sea por corrección, o por el mundo suyo, o por misericordia, El hace que suceda.

14 С лушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

Escucha esto, Job, detente y considera las maravillas de Dios.

15 Р азбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¿Sabes tú cómo Dios las establece, y hace resplandecer el relámpago de su nube?

16 Р азбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¿Sabes tú la posición de las densas nubes, maravillas del perfecto en conocimiento,

17 Т и, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

tú, cuyos vestidos están calientes cuando la tierra está en calma a causa del viento del sur?

18 М ожеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¿Puedes con El extender el firmamento, fuerte como espejo de metal fundido?

19 Н аучи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си

Enséñanos qué le hemos de decir a Dios; no podemos ordenar nuestro argumento a causa de las tinieblas.

20 Щ е Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

¿Habrá que contarle que yo quiero hablar? ¿O debe un hombre decir que quiere ser tragado ?

21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

Ahora los hombres no ven la luz que brilla en el firmamento; pero pasa el viento y lo despeja.

22 Т а е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

Del norte viene dorado esplendor: majestad impresionante alrededor de Dios.

23 В семогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

Es el Todopoderoso; no le podemos alcanzar; El es grande en poder, y no pervertirá el juicio ni la abundante justicia.

24 З атова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните+.

Por eso le temen los hombres; El no estima a ninguno que se cree sabio de corazón.