1 Г де е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

¿Adónde se ha ido tu amado, oh la más hermosa de las mujeres ? ¿Adónde se ha dirigido tu amado, para que lo busquemos contigo? LA ESPOSA:

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

Mi amado ha descendido a su huerto, a las eras de bálsamo, a apacentar su rebaño en los huertos y recoger lirios.

3 А з съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

Yo soy de mi amado y mi amado es mío, él apacienta entre los lirios. EL ESPOSO:

4 Х убава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

Eres hermosa como Tirsa, amada mía, encantadora como Jerusalén, imponente como ejército con estandartes.

5 О твърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Aparta de mí tus ojos, porque ellos me han confundido; tu cabellera es como rebaño de cabras que descienden de Galaad.

6 З ъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

Tus dientes son como rebaño de ovejas que suben del lavadero, todas tienen mellizas, y ninguna de ellas ha perdido su cría.

7 Ч елото ти под булото е Като част от нар.

Tus mejillas son como mitades de granada detrás de tu velo.

8 И ма шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

Sesenta son las reinas y ochenta las concubinas, y las doncellas, sin número;

9 Н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

pero sin igual es mi paloma, mi perfecta, es la hija única de su madre, la preferida de la que la dio a luz. Las doncellas la vieron y la llamaron bienaventurada, también las reinas y las concubinas, y la alabaron, diciendo:

10 К оя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

“¿Quién es ésta que se asoma como el alba, hermosa como la luna llena, refulgente como el sol, imponente como escuadrones abanderados ?”

11 С лязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

Descendí al huerto de los nogales para ver el verdor del valle, para ver si la vid había retoñado, si los granados habían florecido.

12 Б ез да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

Sin que me diera cuenta, mi alma me colocó sobre los carros de mi noble pueblo. EL CORO:

13 В ърни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Regresa, regresa, oh Sulamita; regresa, regresa, para que te contemplemos. EL ESPOSO: ¿Por qué habéis de contemplar a la Sulamita, como en la danza de los dos coros ?