1 Б ивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

Sed imitadores de mí, como también yo lo soy de Cristo. La mujer en la iglesia

2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

Os alabo porque en todo os acordáis de mí y guardáis las tradiciones con firmeza, tal como yo os las entregué.

3 Н о желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.

Pero quiero que sepáis que la cabeza de todo hombre es Cristo, y la cabeza de la mujer es el hombre, y la cabeza de Cristo es Dios.

4 В секи мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

Todo hombre que cubre su cabeza mientras ora o profetiza, deshonra su cabeza.

5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

Pero toda mujer que tiene la cabeza descubierta mientras ora o profetiza, deshonra su cabeza; porque se hace una con la que está rapada.

6 З ащото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

Porque si la mujer no se cubre la cabeza, que también se corte el cabello; pero si es deshonroso para la mujer cortarse el cabello, o raparse, que se cubra.

7 З ащото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

Pues el hombre no debe cubrirse la cabeza, ya que él es la imagen y gloria de Dios; pero la mujer es la gloria del hombre.

8 ( Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

Porque el hombre no procede de la mujer, sino la mujer del hombre;

9 п онеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

pues en verdad el hombre no fue creado a causa de la mujer, sino la mujer a causa del hombre.

10 З атова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.

Por tanto, la mujer debe tener un símbolo de autoridad sobre la cabeza, por causa de los ángeles.

11 ( Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;

Sin embargo, en el Señor, ni la mujer es independiente del hombre, ni el hombre independiente de la mujer.

12 з ащото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

Porque así como la mujer procede del hombre, también el hombre nace de la mujer; y todas las cosas proceden de Dios.

13 С ами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

Juzgad vosotros mismos: ¿es propio que la mujer ore a Dios con la cabeza descubierta?

14 Н е учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

¿No os enseña la misma naturaleza que si el hombre tiene el cabello largo le es deshonra,

15 н о, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

pero que si la mujer tiene el cabello largo le es una gloria? Pues a ella el cabello le es dado por velo.

16 Н о, ако някой мисли да се препира за това,

Pero si alguno parece ser contencioso, nosotros no tenemos tal costumbre, ni la tienen las iglesias de Dios. La Cena del Señor

17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

Pero al daros estas instrucciones, no os alabo, porque no os congregáis para lo bueno, sino para lo malo.

18 З ащото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

Pues, en primer lugar, oigo que cuando os reunís como iglesia hay divisiones entre vosotros; y en parte lo creo.

19 з ащото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);

Porque es necesario que entre vosotros haya bandos, a fin de que se manifiesten entre vosotros los que son aprobados.

20 п рочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

Por tanto, cuando os reunís, esto ya no es comer la cena del Señor,

21 з ащото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.

porque al comer, cada uno toma primero su propia cena; y uno pasa hambre y otro se embriaga.

22 Щ о! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.

¿Qué? ¿No tenéis casas para comer y beber? ¿O menospreciáis la iglesia de Dios y avergonzáis a los que nada tienen ? ¿Qué os diré? ¿Os alabaré? En esto no os alabaré.

23 З ащото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

Porque yo recibí del Señor lo mismo que os he enseñado: que el Señor Jesús, la noche en que fue entregado, tomó pan,

24 и , като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание.

y después de dar gracias, lo partió y dijo: Esto es mi cuerpo que es para vosotros; haced esto en memoria de mí.

25 Т ака взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

De la misma manera tomó también la copa después de haber cenado, diciendo: Esta copa es el nuevo pacto en mi sangre; haced esto cuantas veces la bebáis en memoria de mí.

26 З ащото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

Porque todas las veces que comáis este pan y bebáis esta copa, la muerte del Señor proclamáis hasta que El venga.

27 З атова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

De manera que el que coma el pan o beba la copa del Señor indignamente, será culpable del cuerpo y de la sangre del Señor.

28 Н о да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;

Por tanto, examínese cada uno a sí mismo, y entonces coma del pan y beba de la copa.

29 з ащото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

Porque el que come y bebe sin discernir correctamente el cuerpo del Señor, come y bebe juicio para sí.

30 П о тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

Por esta razón hay muchos débiles y enfermos entre vosotros, y muchos duermen.

31 Н о, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.

Pero si nos juzgáramos a nosotros mismos, no seríamos juzgados.

32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Pero cuando somos juzgados, el Señor nos disciplina para que no seamos condenados con el mundo.

33 З атова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

Así que, hermanos míos, cuando os reunáis para comer, esperaos unos a otros.

34 А ко някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

Si alguno tiene hambre, coma en su casa, para que no os reunáis para juicio. Los demás asuntos los arreglaré cuando vaya.