1 ( По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

Bendice, alma mía, al Señor. Señor, Dios mío, cuán grande eres; te has vestido de esplendor y de majestad,

2 Т и, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

cubriéndote de luz como con un manto, extendiendo los cielos como una cortina.

3 К ойто устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

El es el que pone las vigas de sus altos aposentos en las aguas; el que hace de las nubes su carroza; el que anda sobre las alas del viento;

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

que hace de los vientos sus mensajeros, y de las llamas de fuego sus ministros.

5 К ойто си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

El estableció la tierra sobre sus cimientos, para que jamás sea sacudida.

6 П окрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

La cubriste con el abismo como con un vestido; las aguas estaban sobre los montes.

7 О т Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

A tu reprensión huyeron; al sonido de tu trueno se precipitaron.

8 И здигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

Se levantaron los montes, se hundieron los valles, al lugar que tú estableciste para ellos.

9 П оложил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Pusiste un límite que no pueden cruzar, para que no vuelvan a cubrir la tierra.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

El hace brotar manantiales en los valles, corren entre los montes;

11 Н апояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

dan de beber a todas las bestias del campo, los asnos monteses mitigan su sed.

12 П ри тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

Junto a ellos habitan las aves de los cielos, elevan sus trinos entre las ramas.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

El riega los montes desde sus aposentos, del fruto de sus obras se sacia la tierra.

14 П равиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

El hace brotar la hierba para el ganado, y las plantas para el servicio del hombre, para que él saque alimento de la tierra,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

y vino que alegra el corazón del hombre, para que haga brillar con aceite su rostro, y alimento que fortalece el corazón del hombre.

16 В еликолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

Los árboles del Señor se sacian, los cedros del Líbano que El plantó,

17 Г дето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

donde hacen sus nidos las aves, y la cigüeña, cuya morada está en los cipreses.

18 В исоките планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

Los montes altos son para las cabras monteses; las peñas son refugio para los tejones.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

El hizo la luna para medir las estaciones; el sol conoce el lugar de su ocaso.

20 С пущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Tú ordenas la oscuridad y se hace de noche, en ella andan todas las bestias del bosque.

21 Л ъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

Rugen los leoncillos tras su presa, y buscan de Dios su comida.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

Al salir el sol se esconden, y se echan en sus guaridas.

23 Ч овек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

Sale el hombre a su trabajo, y a su labor hasta el atardecer.

24 К олко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

¡Cuán numerosas son tus obras, oh Señor! Con sabiduría las has hecho todas; llena está la tierra de tus posesiones.

25 Е то голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

He allí el mar, grande y anchuroso, en el cual hay un hervidero innumerable de animales tanto pequeños como grandes.

26 Т ам плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

Allí surcan las naves, y el Leviatán que hiciste para jugar en él.

27 В сички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

Todos ellos esperan en ti, para que les des su comida a su tiempo.

28 К аквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

Tú les das, ellos recogen; abres tu mano, se sacian de bienes.

29 С криеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

Escondes tu rostro, se turban; les quitas el aliento, expiran, y vuelven al polvo.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Envías tu Espíritu, son creados, y renuevas la faz de la tierra.

31 Н ека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

¡Sea para siempre la gloria del Señor! ¡Alégrese el Señor en sus obras!

32 К ойто, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

El mira a la tierra, y ella tiembla; toca los montes, y humean.

33 Щ е пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

Al Señor cantaré mientras yo viva; cantaré alabanzas a mi Dios mientras yo exista.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

Séale agradable mi meditación; yo me alegraré en el Señor.

35 Н ека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.

Sean consumidos de la tierra los pecadores, y los impíos dejen de ser. Bendice, alma mía, al Señor. ¡Aleluya!