1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

Después abrió Job su boca y maldijo el día de su nacimiento.

2 И ов, проговаряйки, рече: -

Y Job dijo:

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

Perezca el día en que yo nací, y la noche que dijo: “Un varón ha sido concebido.”

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Sea ese día tinieblas, no lo tome en cuenta Dios desde lo alto, ni resplandezca sobre él la luz.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Apodérense de él tinieblas y densa oscuridad, pósese sobre él una nube, llénelo de terror la negrura del día.

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Y en cuanto a aquella noche, apodérense de ella las tinieblas; que no se alegre entre los días del año, ni se cuente en el número de los meses.

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

He aquí, sea estéril aquella noche, no entren en ella gritos de júbilo.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Maldíganla los que maldicen el día, los que están listos para despertar a Leviatán.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Oscurézcanse las estrellas de su alba; que espere la luz mas no la tenga, que tampoco vea el rayar de la aurora;

10 З ащото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

porque no cerró las puertas del vientre de mi madre, ni escondió la aflicción de mis ojos.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

¿Por qué no morí yo al nacer, o expiré al salir del vientre ?

12 З ащо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

¿Por qué me recibieron las rodillas, y para qué los pechos que me dieron de mamar?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

Porque ahora yo yacería tranquilo; dormiría, y entonces tendría descanso

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

con los reyes y los consejeros de la tierra, que reedificaron ruinas para sí;

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

o con príncipes que tenían oro, que llenaban sus casas de plata.

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

O como aborto desechado, yo no existiría, como los niños que nunca vieron la luz.

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

Allí los impíos cesan de airarse, y allí reposan los cansados.

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

Juntos reposan los prisioneros; no oyen la voz del capataz.

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

Allí están los pequeños y los grandes, y el esclavo es libre de su señor.

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

¿Por qué se da luz al que sufre, y vida al amargado de alma;

21 К оито копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

a los que ansían la muerte, pero no llega, y cavan por ella más que por tesoros;

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

que se alegran sobremanera, y se regocijan cuando encuentran el sepulcro?

23 З ащо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

¿ Por qué dar luz al hombre cuyo camino está escondido, y a quien Dios ha cercado ?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

Porque al ver mi alimento salen mis gemidos, y mis clamores se derraman como agua.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

Pues lo que temo viene sobre mí, y lo que me aterroriza me sucede.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

No tengo reposo ni estoy tranquilo, no descanso, sino que me viene turbación.