1 М ек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

La suave respuesta aparta el furor, mas la palabra hiriente hace subir la ira.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.

La lengua del sabio hace grato el conocimiento, pero la boca de los necios habla necedades.

3 О чите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.

En todo lugar están los ojos del Señor, observando a los malos y a los buenos.

4 Б лагият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

La lengua apacible es árbol de vida, mas la perversidad en ella quebranta el espíritu.

5 Б езумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

El necio rechaza la disciplina de su padre, mas el que acepta la reprensión es prudente.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.

En la casa del justo hay mucha riqueza, pero en las ganancias del impío hay turbación.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.

Los labios de los sabios esparcen conocimiento, pero no así el corazón de los necios.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

El sacrificio de los impíos es abominación al Señor, mas la oración de los rectos es su deleite.

9 П ътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

Abominación al Señor es el camino del impío, y El ama al que sigue la justicia.

10 И ма тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

La disciplina severa es para el que abandona el camino; el que aborrece la reprensión morirá.

11 А дът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

El Seol y el Abadón están delante del Señor, ¡cuánto más los corazones de los hombres!

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

El escarnecedor no ama al que lo reprende, ni se allegará a los sabios.

13 В есело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

El corazón gozoso alegra el rostro, pero en la tristeza del corazón se quebranta el espíritu.

14 С ърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.

El corazón inteligente busca conocimiento, mas la boca de los necios se alimenta de necedades.

15 З а наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

Todos los días del afligido son malos, pero el de corazón alegre tiene un banquete continuo.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

Mejor es lo poco con el temor del Señor, que gran tesoro y turbación con él.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

Mejor es un plato de legumbres donde hay amor, que buey engordado y odio con él.

18 Я ростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

El hombre irascible suscita riñas, pero el lento para la ira apacigua contiendas.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.

El camino del perezoso es como un seto de espinos, mas la senda de los rectos es una calzada.

20 М ъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

El hijo sabio alegra al padre, pero el hombre necio desprecia a su madre.

21 Н а безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

La necedad es alegría para el insensato, pero el hombre inteligente anda rectamente.

22 Д ето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

Sin consulta, los planes se frustran, pero con muchos consejeros, triunfan.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

El hombre se alegra con la respuesta adecuada, y una palabra a tiempo, ¡cuán agradable es!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.

La senda de vida para el sabio es hacia arriba, para que se aparte del Seol que está abajo.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

El Señor derribará la casa de los soberbios, pero afianzará los linderos de la viuda.

26 Л ошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

Abominación al Señor son los planes perversos, mas las palabras agradables son puras.

27 К ористолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

Perturba su casa el que tiene ganancias ilícitas, pero el que aborrece el soborno, vivirá.

28 С ърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

El corazón del justo medita cómo responder, mas la boca de los impíos habla lo malo.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

El Señor está lejos de los impíos, pero escucha la oración de los justos.

30 С ветъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

La luz de los ojos alegra el corazón, y las buenas noticias fortalecen los huesos.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

El oído que escucha las reprensiones de la vida, morará entre los sabios.

32 К ойто отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

El que tiene en poco la disciplina se desprecia a sí mismo, mas el que escucha las reprensiones adquiere entendimiento.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

El temor del Señor es instrucción de sabiduría, y antes de la gloria está la humildad.